Ана: Сяу ни йоукъ ма?

Мария: Йоу.

Ана: Сякъ ихоу ни йоукун ма?

Мария: Уо лиудие сякъ. Ни йоу шъ ма?

Ана: Уо сян чю Уанпин нар. Ни чю бу чю?

Мария: Уо йе сян чю. Уаншан уо йоу кун.

Ана: Уаншан ичи чю, хаома?

Мария: Хао, уаншандзиен.

Драги слушатели, сега ще вземем нов урок. В новия урок ще учим диалога между Ана и преподавателката Тиен. Новите думи в новия диалог са следните:

Сиендзай /xianzai/: сега

Нин /nin/: Вие

Дуейбучи/duibuqi/: извинявай, прощавай

Дзигъ/jige/: няколко

Уънти/wenti/: въпрос, проблем

Дун/dong/: разбирам

Та/ta/: той, тя

Шанкъ/shangke/: имам лекции, имам уроци

Дзян/jiang/: преподавам, обяснявам

Тай хао лъ/tai hao le/: много добре

Драги слушатели, след като разбирате новите думи, сега ще чуете диалога между преподавателката Тиен и Ана. Диалогът се случва предобед след четвъртата лекция.

Анни: Тиен лаошъ, сиендзай нин йоукун ма?

Тиен лаошъ: Дуейбучи, уо сиендзай мейкун.

Ни йоу шънмъшъ?

Анни: Джъ дзигъ уънти уо хай будун.

Тиен лаошъ: Уо канкан. О, минтиен шанкъ уо гей нимен дзяндзян ба.

Анни: Тай хао лъ, минтиендзиен!

Тиен лаошъ: Минтиендзиен!

Давам го написан на латинска транскрипция на китайски език.

Anni: Tian laoshi, xianzai nin you kongr ma?

Tian laoshi: Duibuqi, wo xianzai mei kongr, ni you shi ma?

Anni: Zhe ji ge wenti wo hai bu dong.

Tian laoshi: Wo kankan, o, Mingtian shangke wo gei nimen jiangjiang ba.

Anni: Tai hao le! Mingtian jian!

Tian laoshi: Mingtian jian!

Скъпи приятели, досещате ли се за смисъла на диалога?

Ако не ви е съвсем ясно, не се притеснявайте! Сега ще

обясня.

1."Нин" е учтиво обръщение към събеседника.

Студентката Ана използва "нин" към преподавателката

Тиен, което значи "Вие", защото Тиен е по-възрастна и е

нейна преподавателка, а преподавателката Тиен използва

"ни" към студентката Ана "ни", което означава "ти".

2. "Мейкун" или "меййоукун" значи "нямам време, зает

съм."

3. "Дзигъ" значи "няколко", тук "дзигъ уънти" означа "няколко въпроса". "Дзи" значи "няколко", "гъ " е мерната единица. Може да бъде "дзигъ жен", което означа "няколко души", "дзигъ пингуо", което означава "няколко ябълки". А "няколко книги" трябва да бъде "дзи бън шу". "бън" е

мерната единица за книга - "шу".

4. "Дун" значи"разбирам".

"Уо дун лъ" значи "Аз разбрах". "Уо бу дун" значи "Аз не

разбрах."

5.В изречението "Джъ дзигъ уънти уо хай будун",

"хай" значи "все още". Например "Уо хай будун"

значи "Аз все още не разбирам". "Уо хай бухуей" значи

"Аз все още не мога". "Уо хай йоу уънти" значи "Аз

имам още въпроси".

6. "Гей" значи "давам". Изречението

"Минтиен шанкъ уо гей нимен джзянджязн ба" означава

"Аз ще ви обясня утре в час". Тук "гей "плюс някого плюс

глагол значи "правя нещо за някого". След "гей" следва

допълнение или наречие. Например "Уо гей ни уънуън"

значи "Аз ще попитам вместо теб."

7."Дзян" значи "казвам, преподавам", "дзян къ" значи

"преподавам лекции", "дзян гушъ" значи "разказвам

история".

8."Тай хао лъ" значи "супер, много добре"

Драги слушатели, за да ви бъде по-ясен смисъла на

диалога, сега ще го преведа на български език.

Ана: преподавателю Тиен, сега Вие имате ли време?

Г-жа Тие: Извинявай, сега аз нямам време. Какво има?

Ана:/показва учебника/ : Аз все още не разбирам тези няколко въпроса.

Г-жа Тиен: Я да видя, утре по време на лекции аз ще ви обясня.

Ана: Много добре, до утре!

Г-жа Тиен: До утре!

Скъпи приятели, в края на днешната рубрика ще изразя благодарност на господин Димитър Миланов за вниманието към тази рубрика и ще отговоря на въпроса му. Неотдавна г-н Димитър Миланов ни изпрати имейл, в който пита какъв е смисъла на частицата "лъ" и какво е множественото число на съществителните имена. Сега ще отговоря на първия въпрос. В изречението "Сиендзай дзидиен лъ?" "лъ" се използва в края на изречението и изразява промяна и възникване на нещо ново. "Лъ" също е знак за минало време, когато се поставя след глагола. Например "Уо кан лъ" значи "Аз гледах". "кан" значи "гледам". За множествено число на съществителното име ще отговоря в следващата рубрика.

Днешната рубрика е до тук. Водещата Петя ви пожелава приятно учене на китайски език.