Драги слушатели, приветствам ви в рубриката "Музикална разходка". Приятно ми е да се срещнем. Пред микрофона е Ива.

Днес ще ви предложа две песни на известния хонгонгския певец Джоу Хуадзян. Той е един опитен певец, който е роден през 1960г. През 1986г. навлезе в музикалното поприще. Досега той още е активен на музикалната сцена. Почитателите му са на различна възраст. Имиджът му е добър, той е добър съпруг и добър баща. Той често участва в обществени изяви, например пише и пее песни за борбата срещу СПИН, участва в реклами за призовата за вниманието на малтретирани деца.

Сега ще чуем една класическа негова песен "Ти ме караш да съм радостен и тъжен". В песента се пее: "Нашата любов свърши, както изтеклата вода няма да се върне. Аз виня себе си, защото чак сега накрая, разбирам всичко и ценя нежността ти. Аз искам да ти кажа: "наистина те обичам, прости ми!" Плачейки, ти казваш: "Любовта ни свърши, и не може да продължи." Моля те, дай ми още малко време и един шанс, недей да отнемаш всичкото ми щастие, недей да ме караш толкова да страдам. Моля те. Ти – такава жена – правиш ме щастлив, а сега ме правиш нещастен

Втората песен е "Има ли една песен, чрез която ти можеш да ме запомниш?". В песента се пее: "Лампата угасва, луната е очите на самотата. Аз не мога да заспя сам. Дълко време не те виждам, как си? В твоя град, има ли една песен, чрез която ти можеш да ме запомниш и да си спомниш предишните преживявания? Въпреки, че разстоянието между нас става все по-голямо, преди, между нас съществуваше най-хубава любов. Само искам да знам, че сега в сърцето ти има една песен, чрез която ти можеш да ме помниш?

Драги слушатели, в живота си били ли сте толкова влюбени и пели ли сте такава песен? Днешната рубрика е до тук, чао!