При строителството на пагоди в древен Китай се достига до съвършено съчетание на чуждия и традиционния архитектурен стил, което спечелва възхищението на целия свят.

Най-ранните пагоди в Китай са трябва няколко етажа. Основната причина за това е, че, първо, тъй като пагодите се строяли за да служат за съхраняване на будистки реликви, които са най-святото нещо на света за вярващите, самите те трябвало да изглеждат достатъчно величествено и внушително. Второ, те били начин за властоимащите да изложат своята мощ и богатство; също така, според легендите, в тях обитавали безсмъртните и затова в тях трябвало да се извършват ритуали в чест на Буда. Трето, тази структура за времето си била внушаваща респект и изглеждаща загадъчно.

Структурата на китайските пагоди може да се раздели на 3 части: връх, тяло и основа. Върхът представлява първоначалния вид на индийската ступа. В тялото, с различен стил, обикновено се поставяла статуя на Буда. В основата се заравяли будистки реликви и в нея обикновено имало подземна камера – гробница.

Най-ранните пагоди били на няколко етажа или във формата на павилион. По-късно, с развитието на Будизма и напредъка в инженерните технологии, в Китай започват да се строят най-разнообразни пагоди, като се доразвива китайския стил.

Една от особеностите на китайските пагоди е близката връзка между пагодата и храма, като в най-ранния период на развитие, тя е заемала основната, централна, част от храма. Останалите пристройки имитирали елементи от императорския дворец. Обикновено целият комплекс бил заобиколен от стена с 4 порти на всяка страна към четирите земни посоки. Обикновено, главната зала се намирала точно зад пагодата, което е рядко срещано в днешните храмове.

Династия Тан е наричана "Златния век" на Китай. По това време в структурата на пагодите и храмовете настъпват огромни промени. Пагодата отстъпва ролята си на главната зала вихара, в която се извършват молебените. Отначало главната зала и пагодата се строят една до друга, а впоследствие пагодата въобще излиза извън храмовия комплекс. Това е следствие от развитието на Будизма в Китай и влиянието на традиционния китайски архитектурен стил. Това влияние се проявява в навлизането на два елемента. Първият са множеството взаимосвързани дворове и жилищната структура на храма, което е прието в Китай още от династиите Шан и Джоу. Този елемент е пресъздаден в дворците, храмовете, олтарите, официалните сгради и къщите на жителите на страната. След като будистките храмове се строят с цел разпространение на религиозното учение, те трябва да следват модела, който може да се възприеме от целия обществен стратум на страната. Вторият елемент е нарастващия брой на жилищни комплекси, които започват да се използват като храмове. Много висши чиновници, едри земевладелци, големи търговци и членове на императорското семейство предоставяли жилищата си за будистки храмове, с което показвали верността и преклонението си пред Будизма. Тези жилищни комплекси обхващали не само сгради, но и паркове с поточета и украшения.

През династия Сун в будистките храмове на Чан Будизма се налага нов стил, според който те трябва да се състоят от 7 части: залата на Буда, залата на Дхарма, спалните помещения на монасите, склада, портата, залата, представляваща Чистата земя на Запад и санитарните помещения. Така, изначалният индийски стил вече е изцяло заместен от местния китайски. Най-добрият пример в това отношение е ламаисткия храм Йонхъгун в Пекин, който е подарен за храм след смъртта на император Йонджън и с изключение на статуите на Буда и другите будистки орнаменти, е запазил изцяло структурата на императорска резиденция.

Друга особеност на китайските пагоди е тяхното разнообразно предназначение, което е предпоставка за развитието и на нови архитектурни стилове в строителството им. Тази употреба не винаги е свързана с Будизма. Освен това, на китайски под думата 'та' се разбира не само пагода, но и подобни на нея водонапорни кули, камбанни кули и др.

Тъй като пагодите дават добра гледка в далечината, те са използвани от военните за наблюдателни кули. Те играят важна роля в древността, когато още няма развити средства за въздушно наблюдение. Освен това, те не само че са високи, но и са добро място за скривалище и за почивка. Така, пагодите се превръщат в идеалния заместник на наблюдателните кули и защитните съоръжения и много от тях са изиграли решаващо значение. Един от най-добрите примери в това отношение е пагодата Ляоди ('За наблюдение на враговете') в днешната провинция Хъбей. Тя е построена преди около хилядолетие, на границата на тогавашните династии Северна Сун и Ляо. Самият император Джъндзун от Северна Сун издава специален декрет за строителството и като будистка пагода. Тя е строена в продължение на половин век, като основните средства идват от военните и чиновници, работещи в граничните райони. След като тя е завършена, вече е ясно, че тя е построена като военно съоръжение. За нея са използвани най-върховите инженерни технологии за времето и до днес, с нейните 84 м. височина, тя остава най-високата древна пагода в Китай.

Повечето пагодите са високи и видими отдалеч, затова някои са използвани за показване на пристанищата на корабите или за местата, където може да се пресече река. През деня те могат да се видят с невъоръжено око, а през нощта по тях се закачат лампи. Например, пагодата Луосин в пристанището Мауей в провинция Фудзиен е била отбелязвана като важен навигационен знак на световните корабоплавателни карти. Пагодата Лиухъ е разположена в мястото, където река Чиентан, провинция Джъдзян, се влива в морето и е знак за корабите и лодките, че се приближават до устието.

Пагоди са се строяли и до опасни бързеи или плитчини в реки и езера, тъй като древните са вярвали, че пагодите можели да попречат на злите сили да навредят на пътниците. Така, те не само създавали у хората чувство на сигурност, но им напомняли за опасностите и поддържали у тях бдителност.

Древните пагоди отбелязвали и места, където може да се пресече река, и пътища. В ненаселени места, пагодите отдалече сочели на пътниците, къде има мост, за да не ги кара да обикалят дълго. Понякога самата пагода или две пагоди служели като орнамент на двата краища на моста. Тази функция на пагодите помага на историците в техните изследвания на географските и топографските изменения. Например, близо до Ханджоу има пагода от бял камък, построена преди около хиляда години. Днес тя се намира на малко възвишение без особено значение, но навремето от там минавал Великия канал.

Освен горепосочените функции, пагодите били използвани с чисто естетически цели за украсяване на околностите. Някои от тях така се превръщат в символ на града или района, като Голямата пагода на дивата гъска в Сиан, Желязната пагода в Кайфън, Двете пагоди в Тайюан и др.

Строителството на пагоди с декоративна цел е съсредоточено най-вече през династиите Мин и Цин и могат да се видят из цялата страна. Даже имената им не са свързани повече с Будизма. Те се строят и с оглед на подобряване на геомантията на района, донасяне на богатство и щастие. Така например, чиновник от династия Мин е назначен в Ханчън. Той веднага обхожда района и се възхищава от природния пейзаж и културното наследство, но все пак изказва мнение, че северната планинска верига не изглежда чак толкова красива. Той обсъжда това с местните заможни хора и решава да построи пагода за да се поправи този "дефект" на планината. На върха на пагодата е поставена статуя на божеството на четирите звезди, а отстрани е построен храм на благоденствието. Така, пейзажът на планината станал идеално красив.

Друга група пагоди са тези, които се използват от даоисти. Даоизмът е най-старата религия в Китай и смята, че при използването на специални практики, човек може да достигне безсмъртие. В тази връзка, човек не трябва да бъде погребан след смъртта си. Все пак, по време на Мин и Цин, даоистите възприемат практиката на погребване на праха на починалите в пагоди. Структурата на даоистките пагоди почти не се отличава от будистките. Днес в страната са останали само няколко даоистки пагоди.