По Пътя на копирната достига и една друга религия – християнското Несторианство, което е забранено в Европа към V в. и чиито последователи се оттеглят на изток. През VІІ в. в Чанан се появява и първата несторианска църква. Така, Пътят на коприната позволява на тази секта да просъществува чак до ХІV в., въпреки многобройните опити да бъде изкорена още по-рано. В Дунхуан и Турфан са намерени и много несториански надписи и документи.

Освен това, в този район се появява и Манихейството, персийска секта от ІІІ в., което през династия Тан е много добре развито.

Пътят на коприната изпълнява най-важната си функция по време на династия Тан, когато в империята временно цари нестабилност, поради разделението след Хан. По време на този период, будисткият монах Сюан Джуан прекосява района за да стигне до Индия и да вземе оригиналните канони. На отиване той минава по северния път, а на връщане – по южния. Той грижливо описва будистката култура и стилове по пътя си. Като се връща в Чанан, му е позволено да построи пагодата на голямата гъска и да постави вътре 600-те писания, донесени от Индия. И до ден днешен, неговият принос за развитието на Будизма в Китай се счита за неоценим. По-късно, на основата на неговото пътуване е създаден един от най-известните китайски класически романи "Пътуване на Запад".

Изкуството и цивилизацията на Пътя на коприната достига най-върховата си точка през династия Тан. Чанан, който е началото на Пътя и столица на империята, се превръща в един от най-големите и космополитни градове по това време. През 742 г. населението му достига 2 млн. Към 754 г. в него живеят около 5000 чужденци, между които тюрки, иранци, индийци и други от страните по протежението на Пътя, както и японци, корейци и малайци. Те са мисионери, търговци и пилигрими, както и с други занятия. На пазара в града могат да се намерят стоки от Запада, както и редки растения, лекарства и подправки от други страни.

След Тан, Пътят на коприната продължава да се използва, но не с такова голямо значение.

Към VІІ в. в Азия се появява и ислямът, което довежда до временно замиране на контактите между Изтока и Запада. Все пак, търговските контакти скоро пак се възстановяват, като вече главни посредници стават мюсюлманските народности. Отваря се и т.нар. "Морски път на коприната", който е и по-изгоден.

Сухоземният път на коприната изведнъж придобива ново значение поради нашествията на монголските орди. По това време, в Европа и Азия се водят битки между християнството и мюсюлманството. Самите монголи изповядват не съвсем ясна религия. Те умеят до съвършенство стрелбата с лък и язденето. През 1206 г. те застават под ръководството на Чингиз хан и започват бързо да покоряват огромни територии от Азия и стигат чак до Средиземноморието. При хан Кубилай се превзема и Китай, където се установява монголската династия Юан.

Обединяването на толкова голяма територия неминуемо води до засилен културен обмен меджу разлчните народности. Коприненият път става отново важен път за контакти между различните краища на монголската империя. Кубилай хан е бил известен с религиозната си толерантност, което позволява развитието на религиозните вярвания. По това време, много хора се заселват в Китай. Макар самите монголци да харесват най-вече Даоизма, Будизмът продължава да се развива, особено тибетския ламаизъм. Тогава, и Християнството достига за първи път и през 1307 г. в Пекин се основава първото римско-католическо седалище. Същевременно, в страната продължават да съществуват Несторианството, Иудизма и Мюсюлманството.

Въпреки религизоната толерантност на монголските владетели, засилването на Исляма довежда до разрушаване на много будистки манастири и творения по Пътя на коприната, най-вече заради изобразяването на човешки лица в религиозните произведения, което не е прието при Исляма.

В имеприята пристигат и първите европейци, като най-известният е Марко Поло (вж. по-рано в рубриката – б.а.). той е добър търговец и наблюдател и в последствие издава книга за пътеществието си, която има голямо значение за бъдещите контакти между Европа и Китай.

През 1368 г. династия Юан пада, ислямът придобива нови позиции и между Запада и Изтока отново пада завеса.

Морският път на коприната все пак продължава да се изпозлва поради улеснението и безопасността му. По това време почват да се строят по-големи и здрави кораби, а се отварят нови пазари в Южна Азия. Също така, така се се преодолява необходимостта от минаване през прекупвачи. Главният проблем на морския път са лошото време и пиратите.

Китай изпраща флотилия 7 поредни пъти, като се достига чак до арабските страни и Африка. Създават се дипломатически отношения и търговията се засилва като резултат.

Последният значим фактор за западането на Копринения път е отношението на двете последни китайски династии. Изолационистистичната политика на Мин не дава никакви предпоставки за търговията между Китай и бързо развиващия се западен свят. Чак към края на ХІХ в., когато западните сили навлизат в империята, пътят пак се преоткрива.

Междувременно, династия Цин присъединява целия район на Таклимакан, което е основната територия на днешния Синдзян-уйгурски автономен район. Империята се възстановява в границите от времето на Хан, като се прибавяват и Тибет и части от Монголия.

Но в целия район запустяването продължава, много селища и религиозни обекти са разрушени и заличени, като само най-добре снабдените с вода оазиси продължават да съществуват. Местните хора вече масово изповядват исляма.