Самият Път е по-скоро обобщено название на мрежата от разклонения през Централна Азия, които свързват отделните оазиси и селища. Той започва от столицата Чанан, минава през коридора Гансу и стига до Дунхуан в края на Таклимакан. Северният път е минавал през заставата Юмън, т.е. Нефритова врата, и след това пресича по-тясната част на Гоби, минава през главните оазиси Турфан и Кука до Кашгар. Южният път от заставата е минавал през оазисите от долната страна и се съединявал с другия в кашгар. От тук пътищата наново се разделяли, минавайки през важните централноазиатски селища и стигайки до Каспийско море или Индия.

Още преди римляните да завладеят Гръцката империя, малки количества стоки от Китай, включително и коприна, достигат до Запада. Най-вероятно те са били донасяни от отделни търговци, които въпрекинестабилната политическа обстановка, търсят нови пазари. Когато се разработва самия път, по него започва да се пренася не само коприна, но и най-разнообразна стока от слонова кост и злато до екзотични животни и растения. От всички стоки, за хората на Запад коприната е била най-интересната стока заради нейната мекота и привлекателност.

При военните кампании на римляните срещу партите през І в.пр.н.е., те намират у пленниците парчета от този плат и като разбират неговата висока стойност, започват да търсят начин да се свържат с Поднебесната. Поради тази причина, те гледат на пътя на изток като главен източник на този продукт. Самото название "Път на коприната" е дадено чак през ХІХ в. от немския учен вон Рихтофен.

Караваните към Китай пренасяли злато и други ценни метали, слонова кост, скъпоценни камъни и стъкло, което започва да се произвежда в Китай чак през V в. По този път са донесени в империята и гроздето и правенето на вино, лука, памука, нара, орехите, краставиците и др. От Поднебесната караваните тръгвали обратно, натоварени с кожи, керамика, нефрит, бронзови изделия, лакови изделия и желязо. Много от тези стоки са били разменяни по пътя и така те преминавали през много ръце, което обеснява и дългото време за да достигнат те до крайния купувач. Няма никакви писмени доказателства за римски търговци в Чанан или пък за китайци в Рим. Много вероятно това се дължи на обитаващите по средата на Пътя народности, които извличали голяма изгода от препредаването на стоките.

Развитието на търговските пътища през Централна Азия донася някои проблеми на управителите на династия Хан. Бандити научават за скъпоценните стоки, които минават през коридора Гансу и в околностите на Таклимакан и се възползват от случая да грабят караваните. За да се осигури сигурността на пътниците и стоките, караваните са принудени да се въоръжават и предпазват сами, което е допълнителен разход за търговците. Империята започва да строи укрепления и отбранителни стени покрай част от Пътя, както и разполага гарнизони и местни правителства в градовете там. Стената се удължава още на запад по коридора Гансу и досега могат да се видят нейни части извън общопризнатото и начало при заставата Дзяюгуан. Въпреки тези мерки, китайците нееднократно губят контрол по тези райони.

В същото време, се развиват и нови градове и селища с високо икономическо и културно равнище като например Гаочан (вж. по-рано в рубриката – б.а.) и др., които по-късно стават основата на днешната уйгурска националност. Селища се появяват и изчезват, според промените в политическо и търговско отношение. Много от тях са погребани завинаги под пясъците на Таклимакан. Археоложките разкопки по-късно носят много удивителни открития, които позволяват да се възстанови картината на оживената търговия между двата континента.

Едно от най-важните неща, които се пренася по този път, е Будизмът. Той се заражда в Индия около ІV в.пр.н.е. Будизмът пристига в Китай от Индия по северния път. Император Минди от Източна Хан изпраща пратеници в Индия да разберат повече за тази религия и те довеждат с тях монаси и материали. Будисткото изкуство също оказва силно влияние на китайската култура, като в откритите художествени произведения се срещат елементи, които не са характерни за Далечния Изток.

Будизмът навлиза в Китай най-силно през династия Западна Уей през ІV-V в. Тогава са създадени много манастири и пещери с будистки статуи. Религията се разпространява бавно и сред западните райони на империята, където са открити най-ценните примери на будисткото изкуство – особено пещерите Могао в Дунхуан, както и Кизил, Безеклик и др. Това се обеснява с наличието на много пясъчник в покрайнините на Таклимакан и с липсата на водни потоци, както и с даренията на богатите търговци, които са искалипо този начин да измолят безопасно преминаване на пустинята. Тези дарения са се смятали и за високо благороден жест, който позволява да се прескочи прераждането отново в обикновения свят. Дунхуан е началната точка на пресичане на Таклимакан, затова там има най-много като количество и едни от най-добрите произведения на будисткото изкуство. В тях са открити и голямо количество писмени произведения на китайски, санскрит, тибетски, уйгурски и други езици, някои от които неразгадани и до днес. Също така, там са намерени свидетелства и за другите религии в района, както и официални писма и документация, които разкриват много за тогавашната система на управление. Стенописите представят и сцени от ежедневния живот на хората по онова време.

Значението на Пътя на коприната се проявява именно в културния трафик и взаимодействие между културите, които са проявени в стенописите в Дунхуан от различни дати. Тук влиза и развитието на местна форма на Будизма, различна от изначалните две – индийската и от Гандаран. С напредването на Пътя във вътрешността на империята може да се проследи допълнително развитие на будисткото изкуство, като постепенно стенописите се заменят от повече скулптурни изображения и резба по камък.

Будизмът в Азия се развива в многобройни секти, като с най-силно влияние са тази на "Чистата земя" и Чан/Дзен, които излизат извън от Китай и даже до днес са много процъфтяващи в Япония.