Пътят на коприната е един от най-известните древни пътища между Китай и Европа, по който се пренасят не само стоки, но и се разпространяват различни култури и знания. Той се използва почти 2000 години, през които огромно количество ценни стоки, както и умения, знания и религия прекосяват двата континента и се оформят азиатската и европейската история и култура.

Обширният район, разделящ Китай от Европа и Западна Азия, не е едно от най-приятните места в света. По-голямата му част е заета от пустинята Таклимакан. Там почти няма растителност и не падат валежи; пясъчните бури са ежедневие и са отнели живота на безброй хора. Местните жители хранят голяма почит към тази "Земя на смъртта", а пътуващите през нея трудно могат да кажат нещо добро. Караваните в миналото са минавали само по края и, от един оазиз до друг. Темепратурите са от +50С през лятото до -20С през зимата, с огромна дневна амплитуда.

Земите около Таклимакан са също толкова трудни за преодоляване, като от едната страна е пустинята Гоби, а от юг са едни от най-високите планини в света – Хималаите, Какракорум и Кунлун, които разделят Централна Азия от Индийския субконтинент. Само няколко прохода позволяват тези естествени прегради да бъдат прекосени, но пак са едни от най-трудните в света, защото се намират на над 5000 м.надм.вис., много тясни и обрамчени от стръмни пропасти. На изток и запад се простират планинските вериги на Тяншан и Памир, които са по-зелени и не толкова високи, но пак трудни за преодоляване.

Западната част на търговския път се развива по-рано заради по-благоприятните географски условия в Персия и Сирия. В последствие, Александър Македонски завладява тези земи. Така те се превръщат в своеобразен кръстопът между персийската, индийската и гръцката култура, което впоследствие оказва значително влияние на посоката на развитие на региона в много области.

Източната част на пътя се развива много по-бавно. Цин Шъхуан обединява цял Китай, унифицира езика и стандартизира много аспекти от обществената система. С това се приключва периода на Воюващите царства. За столица на новата империя е провъзгласен град Чанан, днешен Сиан. Освен вътрешните проблеми, империята страда и от нападението на номадските племена Сиону, които и са причина за непрестанните работи по укрепването и удължаването на Великата китайска стена.

Нападенията на Сиону продъжават и през следващата династия Хан. Това подтиква император Уди (ІІ в.пр.н.е.) да изпрати хора да преговарят с племето Юеджъ за съюз срещу Сиону. По това време Юеджъ обитават земите на запад към индийската граница. Първият пратеник се казва Джан Циен и той се смята за негласния бащана Пътя на коприната.

Опитите на Хан да се свържат с Юеджъ довежда до успешни експедиции на запад. Един от резултатите е въвеждането на нова порода коне за китайската конница, които са наречени "небесни" и са претворени в много художествени произведения от този период. Пратениците се завръщат и с много други предмети от западните райони чак до Персия, които се харесват от китайците. Постепенно, пътят на запад започва да се отваря.