Скъпи приятели, прочетох ви есетата на слушателите ни Десислава Ковачева, Стела Колева, Теодора Трендафилова и на Стефани Мучинова. Надявам се, че и вие изпитвате голямо удоволствие от подробното описание на тяхната вълнуваща ваканция. Продължаваме да получаваме още есета, което за нас е голяма радост. През тази седмица в пощата на редакцията пристигнаха есета от Нурсел Али Мюмюн, Димитричка Крумова, Елица Стоянова Грипорова и Сибял Сезан, освен това и подробно писмо от г-жа Райна Дочева, в което ни разказа организираното на 1-ви октомври 5-то детско мероприятие – Приятели без граница. Освен писмото, има и 8 снимки от мероприятието, чрез които видяхме и ние интересните игри, милите деца и традиционните китайски носии, които бяха подарък за клуба в Каспичан.

Скъпи приятели, в началото на декември ще съобщим резултатите от организирания конкурс-викторина „Моето лято", сега вече може да гласувате, чие есе е най-интересно според вас, и ви харесва най-много. Всичките есета може да намерите в рубриката Пощенска кутия на нашата уеб-страница. Очакваме гласуването ви!

А сега скъпи приятели, ще дам думата на Петя да ви запознае с втората част на репортажа й за китайската писателска делегация в България.

В предишното предаване ви запознах с посещението на китайската писателска делегация в България. По време на 10 дневното посещение в София, Пловдив и Варна, китайският писател Цзян Вей проявява голяма активност. Той непрекъснато пишеше стихотворения, пееше песни, разговаряше с писатели от различни страни, даже и нарисува няколко картини. Той подари на руския писател Евтушенко своя картина на кон, нарисува портрет на други писател и му го подари. Той е много талантлив човек - писател, и поет, и тенор и художник. Активните прояви на китайските писатели бяха одобрени от писателите на различни страни, и през цялото време на пребиваването им в България имаше прекрасна атмосфера. Ето чуйте какво каза писателя от Кипър, който също участва в Международната среща на писателите в София.

"Моето име е Ели Пеониду. Аз съм от Кипър. Моят роден език е гръцки, български не говоря добре, обаче мисля, че разбирам. Аз съм писателка и поетеса. Аз пиша много за деца и за млади хора.Много интересно беше да се запозная с толкова много хора. Много ми беше приятно да се срещна с китайци, едно група много весела и много топла. Ние останахме приятели. Ние пеехме, прекарахме много хубаво на екскурзиите и на срещите тук. Много ми хареса и стихотворението на г-н Цзян."

В предишното предаване на тази рубрика аз прочетох стихотворението на писателя Цзян, написано в България – България, картина в моите сънища. Сега ще прочета друго стихотворение, написано от него по време на посещението му в България. Това стихотворение е написано в Пловдив, след като поетът посети стария град. Името на стихотворението е "Самотен камък".

Самотен камък

- от историята на Пловдив

Самотна уличка,

Създадена от късове самотни камъни

Аз знам, че всяко камъче е съхранило една любов и име на един герой,

А всъщност камъчето също е един герой,

Една звезда повикана от сънища на роза,

Ако един герой върви по тази уличка

На него всякой ще му ръкопляска

Краката му от страх ще затреперят,

Ако предателят върви по тази уличка

Ще чуе той презрителния шепот на историята,

Да, уличката малка и самотна е мълчала много време.

Ти, камъче мълчащо, също приеми и прегърни, и любовта голяма на един поет китайски.

А уличката малка и самотна е всъщност развълнувана река,

Която ще бушува цял живот в душата ми....

Скъпи приятели, харесва ли ви това стихотворение? Аз бях в Пловдив два пъти и много ми харесва този чудесен български град, особено спокойните улички и старите къщи в града. Това стихотворение ми напомни прекрасното време, прекарано в Пловдив. Това беше всичко от мен днес. Приятна вечер и до нови срещи.