Добър вечер, скъпи слушатели, вие сте с рубриката "Пощенска кутия" на Радио Китай за чужбина!

В днешната рубрика ви каня да споделим първата част на написаното от Стела Колева есе „Моето незабравимо лято", в което са илюстрирани и красиви снимки. А след тази част ще ви излъчим написания от Петя репортаж за посещението на китайските писатели в България.

...............

Невероятно – тръгваме на пътешествие в Африка. Пътуването е с кораб. Плаваме по Средиземно море, после, преминавайки през Гибралтарския проток се отправямe на юг към бреговете на Африка. Понякога спираме за малко на различни пристанища и слизаме на брега. Всичко около мен е толкова интересно и вълнуващо - тълпи от хора, говорещи на различни езици, облечени в пъстри дрехи, малки магазинчета с какви ли не екзотични стоки. След кратката разходка сме отново на кораба. Ето, че пресичаме Екватора. Всички на кораба празнуваме. Небето на юг е невероятно красиво – отрупано с ярки звезди и съвсем различно. Когато корабът спира на едно голямо и оживено пристанище всички слизаме – това е края на нашето морско пътешествие. Посрещат ни дружелюбни местни жители и ни поздравяват на техния език. Ще пътуваме с джип. Изненадите не спират, наоколо е толкова необикновено и красиво – навсякъде палми, отрупани с кокосови орехи и скачащи весели маймунки. Продължавайки нататък срещаме все повече животни – ето стадо слонове, от които земята затрепери, любопитните жирафи , виждайки всичко от толкова високо и изведнъж – царя на животните – величествения лъв. Признавам, този път се изплаших не на шега и ...................... се събудих !!!!!!!

...............

Посещение на китайска писателска делегация в България

Сега ще продължа да ви разказвам интересни случаи по време на моя престой в България. По онова време аз се запознах с много интересни хора, имах много интересни преживявания. Един от най-незабравимите за мен моменти бе срещата с китайски писатели и участието в Международната писателска среща в София.

От 24-ти май до 2-ри юни тази година, по покана на съюза на българските писатели, китайска писателска делегация в състав на китайските писатели Цян Вей, Цин Ванли и Ян Джинвей, дойде в България за участие в международната среща на писателите в София. Аз, за голямо мое удоволствие, бях поканена да работя като преводачка на делегацията. Българският писателски съюз е основният организатор на срещата. В организирането на срещата участваха и Българския червен кръст, Министерството на културата, и други.

По време на пребиваването си, делегацията участва в проведената в София Конференция с участие на писателите, посветена на 60 годишнината от във Втората световна война. Над 40 писатели от 17 страни включително от Русия, Украйна, Франция, Гърция, Кипър, Китай, САЩ и други произнесоха речи на тема "Сила и слабост на литературата". Речта на китайския писател Цян Вей бе под заглавие "Въпросите през 4005 г." В речта си той илюстрира човешкото общество без държавни граници и без войни, в което хората живеят в мир и съгласие. Речта на писателя Цян Вей спечели аплодисментите на публиката. Делегацията бе в София четири дена, а след това посети гр. Пловдив и Варна. По време на посещението, делегацията посети Копривщица, музеи на известни български писатели, поднесе венци на паметника на Христо Ботев в София, проведе литературно четене в София, Пловдив и във Варна. България направи незабравимо впечатление на китайските писатели. Те всички са за първи път тук и обичат много България. По време на пребиваването си писателят, Цян Вей с голямо вълнение, на място написа много стихотворения за България. Сега ще ви прочета едно от тях. Стихотворението е преведено от мен с помощта на българския писател г-н Иван Есенски.

България – Картина в моите сънища

На едно българско момиче

Сълзата, с която гледам насън,

Носи твоето име – България...

Ти си розата в тая картина –

Изтървана от Бога

В човешкия свят

Булка в моите сънища, -

Ти разцъфтяваш като въздишка

На утринно облаче,

Езеро

От разтопено стъкло –

Нежно прозвънват сини вълни

В беглия поглед към мен.

Нека потъна,

Нека се плисне отгоре ми.

Сладкият сноп на косите ти слънчеви!

Моля те,

Нека когато цъфтежът започне,

Твоите устни си спомням!

Пчела да ти бъда тогава – да тръпна,

От аромата им дивен замаян!

И тъй като скоро си тръгвам – да знаеш,

Че солената капка, която сега те настига,

Е само сълза,

От сол и любов натежала!