Скъпи приятели, вие сте с рубриката "Пощенска кутия" на Радио Китай за чужбина! За мен е голяма радост, че отново се срещаме в рубриката, освен това и ви благодаря, че отново ме чакате в съботната вечер.

В днешната рубрика ще чуете втората част на направените от Петя, която се завърна от специализация в България интервюта. А преди това с голяма радост ще ви прочета изпратеното от нашата постоянна слушателка Десислава Ковачева есе, на тема "Моето лято".

Моето лято мога да кажа, че мина прекрасно! Не всички планове, които правих се сбъднаха, но надешната умира последна. Дано все някога се сбъднат!

Ето една интересна случка от това лято:

Една сутрин с мои приятели решихме да ходим до близкото до нас село Арбанаси пеша. Тръгнахме към осем часа, за да вървим по хладината. Вървяхме по пътечка до пътя. Стигнахме след около час, можехме и по-бързо, но не си давахме много зор, защото все пак бяхме тръгнали на разходка. Разглеждахме прекрасните къщи, обградени с високи каменни огради. После отидохме до кулата и до конната база. Правихме план да пояздим, но едни кучета ни посрещнаха с лай и се отказахме. Ходихме и до един много хубав хотел, който е бил по-рано резиденция. Разходихме се в горичките около него. Насладихме се на прекрасната природа, наблюдавана от там. Направихме и много снимки на нас и природата.

И така след много дългия излет се изморихме и решихме да седнем, починем и хапнем в някой от многото механи, намиращи се там. Избрахме една механа с лятна градина и седнахме. Нахранихме се добре, направихме си пак снимки и решихме да потегляме обратно.

Връщането беше още по-бавно. Ние бяхме изморени и въобще не ни се вървеше. Исках да спра някоя кола на стоп да ни вземе, дори такси, но никой не спря. Махах на един таксиджия, но вместо да спре, той ми мяткаше, сякаш се познаваме или го поздравявам. Въпреки всичко ние бяхме в приповдигнато настроение. Вървяхме, разказвахме си вицове и смешки, докато не стигнахме града.

После се разделихме по живо, по здраво, но хубавите емоции останаха и чудесното изкарване. Това беше хубава частица от моето прекрасно лято!

Десислава Петрова Ковачева

На тържеството председателката на клуба Румяна Будинова, която е моята най-добра българска приятелка, запозна гостите с този клуб. Тя каза:

"През тази една година взехме участие в конкурса, организиран от Радиото, а нашите членове Румяна Будинова, Иван Будинов, Юлия Визанова, Сани Трянова участваха и в конкурса, организиран от посолството на Република Китай в София. Също така съм щастлива да ви кажа, най-младият член на нашия клуб 16 годишната Юлия Визанова спечели конкурса по китаистика. След две дни заминава за Китай, където ще ни представи. Уважаеми гости, при влизането си в града, вероятно сте видели символа на град Божурище. Емблемата на град Божурище съдържа три символа: кон, самолет и божур. Това пламенно цвете, както знаем е националното цвете на Китай. Нека това чудесно цвете бъде символ на дружбата между нашия и китайския народ, още веднъж добре дошли в нашето тържество, Още веднъж добре дошли в Божурище."

Драги слушатели, слушате музиката, изпълнена от ансамбъла на читалището на гр. Божурище по време на тържеството. Момичета и момчета с български национални носии танцуваха национални танци. На плаката на сцената на китайски и български език пише "Добре дошли, скъпи китайски гости!". Китайкият посланик в България Сие Ханшън, официални лица от китайското посолство и ние, учащите се в България с голям интерес и радост гледахме изпълнението. На тържеството имаше много чудесни изпълнения. В чест на високит китайски гости, българският поет г-н Игнат Игнатов рециитра свои стихотворения. 16-годишната китайстка Юлия рецитира древно китайско стихотворение. Нейната съученичка Надежда изпълни китайска песен, е едно момиче Йовка изпълни балетен танц. И китайски учащи се пееха китайска песен.

След чудесната културна програма, гостите бяха поканени на коктейл. Членове на клуба бяха подготвили вкусни български ястия. В приятелска атмосфера хората разговаряха и правиха снимки за спомен. Ние всички сме трогнати от гостоприемството и сърдечността на българските приятели. Китайският посланик Сие Ханшън каза, че никога няма да забрави тази чудесна вечер.

След тържеството, в китайското посолство в България аз взех интервю от посланика г-н Сие Ханшън. Като разказа за впечатленията си от това тържество, той каза с чувство: "Като представител на правителството, аз участвах в мероприятие на клуба в малък български град. Аз мисля, че обичта на обикновените български граждани към Китай и към китайския народ наистина е трогателна. Тези клубове и мероприятия ще играят дълготрайна важна роля в развитието на двустранните отношения."

Днешната рубрика завърши, до чуване и до нови срещи.