Владетелите на Си Ся подхождат избирателно и творчески при заимстването от други култури, особено от тази на Хан. Така, на основата на китайската писменост, Западна Ся създава собствени йероглифи – около 7000 на брой, които са много по-сложни. Заимстването на китайските йероглифи е обусловено от неприложимостта на санскрит или тибетската писменост към тангутския език. На писмеността на Западна Ся са печатани книги. Надписи с техните йероглифи са открити и върху стели, бронзови печати и бронзови съдове.

Най-сложните йероглифи имат по 48 черти, което кара историците да ги нарекат "думи от Небето". След падането на династията, те се превръщат в мъртъв език, но днес вече са разгадани от археолозите, като даже са издадени речници.

Тангутите започват да творят литература, като имат склонност главно към будистките теми. Те превеждат будистки канони и сутри, както и творят нерелигиозна литература. Преклонението им пред Будизма се проявява и в уникалните орнаменти в глазираната керамика, която е във формата на "птицата с меден глас". Тази птица се нарича Калавиука на санскрит и е легендарна будистка фигура на полу-човек, полу-птица.

В Западна Ся се развиват изработването на порцеланови и керамични изделия, леене на метал и изработка на метални предмети, производство на хартия и книгопечатане, както и тъкане. Правителството изработва специални постановления за стимулиране на обучението и културното развитие, което спомага за извеждането на цивилизацията на Си Ся на по-големи висоти.

Монголските завоеватели изпълняват предсмъртната цел на Чингиз хан – да се заличи от лицето на земята цивилизацията на Западна Хан. Започват масови кланета; цялата страна е покрита с кости и едва ли е оцеляла и една стотна от населението. Селищата са обезлюдени и постепенно в много от тях настъпват пясъците и те никога не се възстановяват. Така, един от най-богатите и развити културно райони от времето на династиите Тан и Сун се превръща в полупустиня и в един от най-бедните и изостанали райони на Китай.

Тяхната история е отчасти възстановена главно на основата на откритите при разкопки предмети, споменавания в исторически анали и погребалния комплекс в Инчуан.