На територията на днешния автономен район Нинся-Хуей в Китай през Х-ХІІІ в. се е разполагало царство с блестяща култура и процъфтяващо икономически, чиято история и до днес си остава удивителна и загадъчна в световен план. Това е царство Западна Ся – Си Ся (1038-1227 г.).

През ХІ в. тангутите установяват владенията си върху територията на днешния Нинся-Хуейски автономен район, както и върху части от съседните провинции Гансу и Шаанси, както и върху автономния район Вътрешна Монголия. Съществуването на това царство се отразява и в названието на днешния автономен район, като йероглифът "ся" е един и същ.

Царство Си Ся се появява внезапно и изчезва също толкова внезапно след като жестоките монголски орди го изравняват със земята през 1227 г., водени от мъст, че техният предводител – легендарният Чингиз хан, почива по време на последното нападение. В този аспект, историята на Западна Ся прилича на тази на Маите, тъй като и двете култури остават много въпроси след себе си.

След завземането и от монголските орди, от културата на Западна Ся остават само няколко книги и някои постройки, които са оцелели след осем века и различни династии и ни доказват съществуването на блестяща култура по тези земи. Въпреки че тази династия продължава 3 века, тя е единствената, за която няма отделна глава в китайските исторически хроники. Там тя се споменава в аналите на династиите Сун, Ляо и Юан. Все пак, е запазено свидетелството, че само Западна Ся е успяла да пресъздаде дворцовата музика от Тан и конфуцианските канони, докато останалите 5 Северни династии не съумяват да наследят нищо от блестящата танска култура.

Едва през късния период на манджурската династия Цин учени започват да събират сведения за тангутите и тяхното царство. Тези изследвания продължават и по време на нов Китай и след установяването на КНР.

Хората от Си Ся водят номадски образ на живот и създават собствена уникална култура, която се различава от тази на Хан, водещи от дълго време отседнал начин на живот. Те са много смели и войнствени по характер и се занимават със скотовъдство.

Тангутите са наследници на племето на западните Цян. Според техният епос те произлизат от Бялата река Байхъ (или Цян шуей) в района на границата между днешните провинции Цинхай-Гансу-Съчуан. В епоса им се описва и традицията да украсяват с червен цвят смуглите си лица, да строят каменни цитадели и да се прекланят пред Тибетското момиче, като тяхна обща прародителка.

Цян в миналото се препитават главно от пасене на овце, което определя и скитническия им начин на живот. Предполага се, че самият йероглиф за Цян е видоизменен йероглиф на този за овца, коза 'ян'.