Изобретението на Муодзъ

Първото зафиксирано в исторически записки хвърчило в света е направено от древнокитайския философ Муодзъ, който живее през V в.пр.н.е. в планината Лушан. То е използвано за военни цели. Модзъ прекарва 3 години в правенето на хвърчило-орел и най-накрая успява да го накара да се издигне във въздуха, макар не за много дълго. За основен материал е използвано дърво.

Този вид хвърчила се приема за първия вид в историята. Но се приема, че хвърчила започват да се правят още преди 3000 г.

За древните китайци, птицата е и символ на стремежа за щастлив живот.

Първият случай, зафиксиран в историческите записки, относно използването на хвърчилата за военни цели, е при обсадата на войската на основния противник на основателя на династия Хан Лиу Бей - владетеля на Чу. Лиу Бей заповядва да направят хвърчило, което пуска в небето с качен на него слаб войник, който, докато лети, пее. Носен от благоприятния вятър, войникът се спуска сред войската на Чу и всява смут сред нея. В крайна сметка, след неуспешните опити да разкъсат обсадата, владетелят на Чу се самоубива.

Друг случай от тази епоха е свързан с ханския генерал Хан Син, който използва хвърчило да измери дебелината на крепостната стена на обсаден град, за да разбере, колко голям тунел трябва да се изкопае. Това му помага да завърши тази битка с пълен успех.

През династия Тан пускането на хвърчила става любим начин за прекарване на свободното време, тъй като цялото императорско семейство и двор се пристрастяват към това. Това тръгва от император Сюендзун, който се влюбва в полета на хвърчило, наречено "Осемтте безсмъртни прекосяват морето". По това време започва масовото производство на хартия, което пък от своя страна понижава много себестойността на хвърчилата и така те се разпространяват и сред обикновените хора.

Според китайците, хвърчилото притежава способността да пропъжда лошото и се вярвало, че колкото по-високо се вдигне хвърчилото, толкова по-щастлив ще е човек. Освен това, и досега се вярва, че пускането на хвърчила е много полезно за здравето занимание, тъй като, освен че подобрява зрението, позата на наведена назад глава с отворена уста кара тялото да се освободи от излишния огън и така се подобрява равновесието между Ин и Ян.

Освен като средство за наблюдение, хвърчилата в древен Китай се използват и за изпращане на съобщения, макар това да не се оказва най-добрия начин. След династия Тан те се утвърждават в основната си роля като средство за прекарване на свободното време.