Така, системата на легизма и, в частност, нейните закони, правят от Цин мощно царство, способно да обедини цял Китай, но и подронват подкрепата на народа към него и, съответно, водят до падането на империята. Сред хората, населяващи новата империя, не съществува чувството за национализъм и вярност на владетеля, което пък определя невъзможността за разгръщането на радикални реформи и строителство на национални обекти. Тук е мястото да отбележим, че следващите династии, като Хан, например, прилагат легизма обмислено, като го съчетават с други философски идеи за управлението на държавата.

Историята на Цин и правната и система се превръщат не само в пример на обединението и създаването на империя, а и на показателен урок, че управлението на имперски Китай е много по-сложно и трудно от управляване на царствата и княжествата от миналото. Освен това, законите през династия Цин са изцяло в духа на легизма, което предполага равенство пред закона на всички и така съответно премахва предишните привилегии на аристократите от обединените царства.

Не може и да се отрече, че легисткото управление на династия Цин предвижва напред китайската цивилизация по пътя на създаването на обединена нация и култура, но, за съжаление, в този процес се изгубват много от древните местни традиции и до следващите поколения достигат само откъслечни части за историята на доцински Китай.