Самото течение на легизма е подложено на критики и постепенно губи положението си на самостоятелна философска школа, макар неговите принципи да се използват успоредно с прилагането на конфуцианската етика. В по-ново време, Мао Дзъдун също признава някои от идеите на легизма за полезни в управлението на държавата.

Поради влиянието на легизма в политиката на първата династия, обединила Китай през ІІІ в.пр.н.е. – династия Цин, това философско учение е наречено "най-добрият приятел и най-лош враг на Цин". Изгряването на тази нова мощ е последвано от още по-бързо залязване. Идеите на легизма превръщат Цин в царство, достатъчно силно за да смаже противниците си и да обедини Китай, но тази империя се разпада отвътре поради свръхамбициозността на владетеля и и отчасти и на строгата си легистка правна система.

Легистката реформа на Цин започва през ІV в.пр.н.е., по време на управлението на владетеля Шан. С това той цели създаването на изключително силно царство. Той въвежда промени в административната система от рода на директно налагане на данъци, разделяне на административни области и централизирано управление, както и строга правна система, като наказанията често са отрязване на част от тялото или тежка каторга. Новото "легистко" царство се управлява по-лесно и ефективно и е невероятно мощно. Така, постепенно, то започва да побеждава околните царства и да обединява цял Китай под управлението си.

Необходимият контрол над населението е постигнат най-напред чрез жесток кодекс от закони. Основата му е системата от взаимна отговорност "лиендзуо" (подробно за нея вж. по-горе– б.а.), според която, недокладването за престъпление се наказва строго и дадена цяла група хора могат да бъдат наказани заради провинението на един член от тях.

В сборника закони на Цин се налага осакатяване и/или каторга за провинения в широката гама от неплащане на данъци до убийство на дете. Една статия от този кодекс гласи:"Ако 5 човека заедно откраднат нещо на стойност една пара или повече, то трябва да им се отреже левия крак, да се дамгосат и да се изпратят на каторга." Според друга, "когато подсъдимият достига 1.20 м. височина, то той трябва да бъде изпратен на каторжни работи", от което се вижда, че и децата също могат да бъдат съдени.

За всички аспекти на живота има строги определения, включително и облеклото, което предполага, че наказанията са били много разпространени, като главно се налагало каторга. Можем да предположим, че тези наказания целят и осигуряване на безплатна работна ръка за амбициозните строителни проекти на Цин, вкл. Великата китайска стена, от напоителна система до отбранителни съоръжения. Всичко това води до голям страх у населението, но не и до вярност към държавата.