Легистите се придържат към три основни положения:

1. "Фа" 'закон': кодексът трябва да е ясно написан и обнародван. Всички хора под владетеля са равни пред закона. Тази постановка идва от факта, че през династия Джоу законите не са систематизирани и се определят спрямо обществения статут. Според легистите, закони трябва да награждават тези, които им се подчиняват, и да наказват строго тези, които се осмеляват да ги престъпят, даже и ако на пръв поглед това е станало поради липса на друг изход. За поясняване на това служи пример от Хан Фейдзъ, според който, ако телохранител отиде да вземе одеяло за заспалия си владетел, този войник трябва да бъде наказан, защото е престъпил задълженията си.

Освен това, законовата система управлява страната, а не владетелят. Ако законите са силни, даже и слабият владетел може да бъде могъщ.

2. "Шу" 'метод и контрол': за разлика от други древни китайски учения, моралът не е толкова важен за легистите. Те предлагат специални методи и тайни на владетеля, за да може да бъде сигурен, че неговите министри няма да завземат властта или да управляват без негово знание. Много важно е никой да не може да прозре намеренията на управляващите и съответно, така никой няма да знае, какво да направи за да може да си издейства повишаване; но това не важи за спазващите законите.

3. "Шъ" 'законороденост, мощ и харизма': това е положението на владетеля, не на самата личност на владетеля, а събирателно на човека, който държи властта в ръцете си.

Освен всичко това, легистите смятат, че човек е лош по природа и само строгите наказания и подходящото награждаване могат да помогнат на владетелите да оформят поведението на поданиците си според интересите им.

Хан Фейдзъ (ІІІ в.пр.н.е.), заедно с Ли Съ, е един от основателите на легизма. Самият той е част от аристокрацията, защото е от рода на управителите. Неговите мисли са събрани в едноименния сборник, състоящ се от 55 глави. Този сборник е също много важен и с историите си от периода на Воюващите царства.

Хан Фейдзъ слага владетеля в центъра на философията си. Той е и повлиян от идеите на даоизма, според които в центъра на всичко е универсалният природен закон на Дао и всички и всичко трябва да го следва. Според Хан Фейдзъ, идеалните закони на държавата трябва да са като естествен процес, на който никой не може да се противопостави и съответно да следва.