Най-ранно можем да отнесем появата на тази система към династия Шан (ХVІ-ХІ в.пр.н.е.), според откритите записки за историята и. В тях пише, че войници, които не се подчиняват, трябва да бъдат убити заедно със синовете си.

Това наказание се засилва при прилагането на драстичните реформи на царство Цин, бъдещият обединител на Китай, през ІV в.пр.н.е., с идеята, че драконовите закони могат да предпазят хората от извършване на престъпления. За докладване за престъпление и издаване на престъпници се полага награда и в тази връзка, се въвежда официално системата на лиендзуо.

Според историческите документи, всеки 5 до 10 домакинства се определят като една група, като всяко домакинство е задължено да следи останалите. Ако някой от тази група извърши престъпление, наказанието пада върху всичките му членове. Войниците също са поставени в групи по петима и ако някой дезертира от война, то останалите 4 ще бъдат наказани.

Системата на лиендзуо не е само следствие от идеите на легистката школа (вж. по-долу – б.а.), които помагат много за укрепването на царство Цин, но и е тясно свързана с традиционната китайска култура, според която семейството е много по-важно от личността. В Китай от най-древни времена се приема, че интересите и правата на отделния индивид са неразделно свързани с висшите интереси на семейството.

Много неща се извършват само от името на семейството. Бракът не е съгласие между двама човека, а съединение на две семейства. Успехите на един човек са семейна слава. В този конспект, не е трудно да се разбере системата на общо наказание.

Показателен е примера, че владетелят Шан от царство Цин, който провежда драстичните реформи, в крайна сметка е убит заедно с цялото си семейство.

Следващите династии продължават практиката на лиендзуо, с допълнителни закони и определения. Така, този вид наказание се полага за въставане и още няколко престъпления. Омъжената жена се наказва за провиненията на семейството на мъжа си. Много често, роднините от женски пол, дядото и бабата, както и внуците, не се убиват, а им се налагат по-леки наказания.

Шангуан Уанр, наречена една от "четирите най-надарени жени" на древен Китай, е била наречена условно първи министър по времето на управлението на императрица У Дзътиен. Дядото и бащата на Шангуан са били важни чиновници, но и двамата са убити поради несъгласието на дядото с взимането на властта от У Дзътиен. Шангуан заедно с майка си е принизена до статута на робини, но по-късно, умното момиче спечелва доверието на императрицата.

През династия Мин, семейното наказание е разширено, като обхваща по-голяма група от хора при евентуално наказание. Пример за това е случая с чиновника Фан Сяожу. Той се противопоставя на завземането на властта от Джу Ли. Тогава императорът разпорежда да бъде убит не само Фан, семейството и роднините му, но и учениците му. Общото число в тази трагедия достига 800 души.

Системата на лиендзуо е премахната едва в края на династия Цин през 1905 г., макар не напълно. По време на управлението на Гуоминдана, правителството въвежда подобни мерки в селата в някои провинции, като 10 домакинства се определят за основна единица и членовете им отговарят един за друг.