Също така, характерно за феодалния кодекс е липсата на разграничаване на гражданския кодекс от наказателния, но това не означава в никакъв случай липсата на граждански дела. В тях се използват постановките от наказателното право за определяне на вида закононарушение.

Традиционните закони в феодален Китай се делят на официални и неофициални. Официалните излизат от императорската власт, като се разделят на две основни части – наказателно и административно право. Неофициалните са според установените по места практики сред народа и професионални гилдии. Но за този вид закони не се използва думата "фалю". Тези закони се отнасят главно до договори и имущество, вкл. задлъжняване и лихварство, търговия със земя, отдаване и взимане под аренда на имущество, продажба на стоки и др.

За законите от древен Китай е характерно и признаването на една-единствена сила, способна да определя всичко в Поднебесната – императора. За разлика от останалия свят, за феодален Китай не можем да говорим за каквото и да е било разделение на властта, всичко е в ръцете на Сина на Небето. В този аспект, не съществува и идеята, че законите са с божествен произход, което пак е пряко отражение на конфуцианското влияние.

В Китай до началото на ХХ в. не съществува отделна професия адвокат или съдия. Повечето чиновници, които се занимават с проучване на случаи и издаване на присъди, преминават през кратък период на обучение в законовата система на империята. Но не съществуват специални учебни заведения по право. Хората, занимаващи се с правораздаване са назначени заедно с другите на основата на резултатите от изпитите за държавни чиновници, които се полагат върху знания на конфуцианския канон. Така, повечето китайски съдии по това време се самоподготвят и се учат от практиката си.

Законът определя също, че ако някой съветва или помага на обвиняем да се защитава в съда, подлежи на изгнание. Няма и съдебни заседатели и решението се взима от председателстващия съда, като при по-особени случаи, това е самия император.