През династия Юан начело на Китай застават монголци, но въпреки това, в страната продължават да се използват с минимални промени законите от Тан. Но през този период се набляга силно на етническата дискриминация. Хората от различни националности са разделени в 4 групи. В кодекса на Юан има постановки от рода на:"Когато Монголец удари човек от Хан (основното китайско население – б.а.), вторият няма право да отговори на удара."

През Мин започват да се добавят уточняващи обяснения към законите. В законите на династия Мин се засилват строгите наказания. В предговора на кодекса се посочва следното:"Петте главни форми на наказание целят всяване страх у хората за да не може да им се появи идеята за неподчинение." Тази формулировка е резултат от дългия период на обществени размирици в края на династия Юан, когато избухват масово селски въстания. През феодализма в Китай е обичай "налагането на строги наказания във времена на произвол и безредица".

Друга особеност на кодекса на Мин е 236 статия от Закона за управления на чиновниците, озаглавена "Императорски мандат на Мин", която е написана под личното ръководство на Джу Юанджан, основателя на династия Мин. Самият Джу Юанджан произлиза от бедно семейство. Той знае много добре сериозната вреда, която могат да нанесат корумпираните чиновници на императорската власт и, съответно, 80% от статиите в този закон са за наказанията на провинили се чиновници.

Сборникът закони на династия Цин е в повече или в по-малка степен продължение на законите на династиите Тан и Мин, с някои промени, които целят защита на интересите на управляващите Манджурци. За разлика от кодекса на Мин, които има няколкостотин статии и подстатии, Цинският има 1907 към края на ХІХ в. Това е и последния феодален кодекс на Китай. Революцията от 1911 г. сваля императорската власт и съответно прекратява феодалната система в Китай, заедно със законите и, действали в продължение на повече от 2000 години.