Първият официален специализиран законов кодекс е "Фадзин", букв. 'Законов канон', е съставен от Ли Куей през V в.пр.н.е. по време на периода на Воюващите царства (475-221 г.пр.н.е.). Сборникът е разделен на 6 глави, които са Закон за кражбите, според който се определя наказание за посягане на собствеността на висшата класа; Закон за престъпността, според който се наказват въстанията и посягането на други хора; Закон за затворите, който се отнася за случаи в рамките на затворите; Закон за задържането под стража; Закон за разни случаи, според който се наказва кражбата на официални постове или злоупотреба с държавната власт; Закон за съдебните решения, който определя намаляването или утежняването на присъдата, в зависимост от някои допълнителни условия.

"Фадзин" всъщност обобщава законите от по-ранните династии и се превръща в модел за подражание за следващите династии. Така той, де факто, се превръща в основата на феодалното законодателство. Законите на династиите Цин и Хан включват законовите критерии на Ли Куей и следват основните положения на "Фадзин".

През първите години след създаването на династия Хан, тогавашният първи министър Сяо Хъ допълва "Фадзин" с още 3 глави, като така се получават общо 9. Този сборник закони се превръща в ядката на бъдещия законов кодекс, в който се прибавят многобройни положения и се правят подобрения. Окончателният вариант на сборника закони на династия Хан наброява общо 60 глави и над 1 милиона йероглифи. В него има над 1000 статии за "пълно наказание", т.е. обезглавяване, което е една от петте основни форми на наказание; другите са дамгосване на лицето, отрязване на носа, отрязване на краката и кастрация.

През династия Тан (618-907 г.) в правосъдието се акцентира на идеята "да се даде приоритет на основополагащия принцип на добродетелта, като наказанието е допълнително". Танският кодекс обхваща 12 глави с 500 статии и с точността си и яснотата си става модел за всички следващи династии и даже е заимстван от Япония.. 12-те глави от Танския кодекс са следните: терминология и примери; сигурност и забрани; служба и йерархия; домашни работи и брак; конюшни и складове; отзоваване и повишение; кражба и обир; спор и жалба; измама и фалшификация; други закони; задържане и бягство; осъждане и заключение.

За всяко едно престъпление има точно определено наказание и задачата на изпълняващия длъжността съдия е да формулира точно провинението за да може да бъде наложено наказанието според закона. Престъпници над 90-годишна или под 7-годишна възраст получават само условни присъди. Другите могат да намалят или откупят наказанието си чрез заплащане. Например, за откупуване от смърт се плащат 120 кечета медни монети. За чиновниците се полагат намаляване на присъдите от частни случаи, но при публични дела им се добавя по една година към присъдата.

Основните наказания са смърт, доживотно заточение, каторга, биене със сопи и биене с пръчки. Тези престъпления се запазват в този вид до последната династия Цин.