Законовата система на древен Китай се характеризира с дълга история, непрекъснатост и направена за опазване интересите на управляващата класа. Думата закон на китайски звучи "фалю", от "фа" 'метод' и "лю" 'стандарт', т.е законът е системният стандарт за поведение в обществото.

Кодексът в древен Китай обхваща законите поне от ХІ в.пр.н.е. до последната императорска феодална династия Цин, свалена през 1911 г.

В древни времена, преди още да се появяват писаните закони, начинът на живот и поведение в обществото се определяли спрямо правила и съглашение на основаната на общата практика. Методите за даване на присъда при престъпления също били много прости – натовареният с право за раздаване на правосъдие подхождал към определяне на виновния и наказанието чрез изучаване думите и изражението на обвиняемия.

За първи път в Китай се появяват писмени закони през династия Западна Джоу (ХІ в.-771 г.пр.н.е.), като се разделят на две основни групи – за ритуалите и за наказанията. Т.нар. "ритуали" целят предотвратяване на извършване на престъпление, а наказанията играят двойна роля за наказване на престъпниците и за предупреждаване на останалите да не последват този лош пример. Още от тогава се вижда тенденцията за създаване на закони в угода на властоимащите, защото ритуалите са предназначени изцяло за управляващата класа, а наказанията – за обикновените хора.

През династия Джоу се затвърдява практиката в предаване на поста на владетел или старейшина от баща на син. В тази връзка, започва да се утвърждава много важното и за днешните китайци понятие от бъдещата конфуцианска етика на синовна почтителност.

Тази неравнопоставеност в законово отношение продължава повече от 2000 години. например, в сборника от закони на династия Уей (220-265 г.) са вписани 8 категории хора, чието наказание може да бъде олекотено или премахнато. През династия Тан (618-907 г.) също има 8 категории хора със същото право, това са: роднини или близки приятели на императора, мъдреци и добродетелни хора, таланти, хора с заслуги в работата си, благородници, примерни чиновници, наследници на императорите от други династии. Вижда се, че всички те принадлежат на висшата класа, а че обикновените хора са изцяло изключени от този списък.

Престъпниците, които влизат в тези 8 категории, с изключение на тези, които са извършили някое от "Десетте непростими престъпления", трябва да се обърнат към императора и да му съобщят за провинението си и за обществения си статут. Съответни чиновници се занимават с разглеждането на тези молби, като взимат решение за подходящото наказание и резултата предлагат на императора за одобрение.

Разбира се, подобна снизходителност не е безусловна. За да бъде разрешено намаляване на наказанието, трябва да се провери, дали провинението не е нарушило интересите на върховната власт. Що се отнася до "Десетте непростими престъпления", то те са следните: въставане, заговор срещу властника, предателство, отцеубийство, нечовешки обиди (като убийство или осакатяване), светотатство, синовна непочтителност, липса на хармоничност, неподчинение и изневяра. Тези основни положения се запазват непроменени през династиите.