Хора, който често пътуват с автобус, със сигурност им се е случвало някой път да чакат много време, а автобусът да не идва и накрая да вземат такси. Но тъкмо като вземат таксито, виждат, че автобусът идва на спирката. Причината за това е, че човекът не знае кога точно идва автобусът.
Напоследък в Пекин започва да се внедрява нова компютъризирана транспортна мрежа. Гражданите, които пътуват всеки ден с автобус номер 420, няма да се безпокоят от въпроса дали ще чакат или не, защото само трябва да погледнат табелата на спирката и могат да научат, кога ще дойде следващият автобус. Тази мрежа също има други функции.
Просто казано, компютъризираната транспортна мрежа се състои от три части: първо, електроуред в самия автобус, голям колкото една ябълка, който събира информация за самия автобус и я предава по компютъризираната мрежа. Второ, Центърът за контролиране на транспорта приема информация от автобусите и неговите компютри определят кога и кой автобус ще пристигне на дадената спирка като предава тази информация на електроуреда на спирката – третата и най-важна част от цялостната мрежа.
На всяка спирка на автобус номер 420 е поставен електроуред, който показва информация от Центъра за транспортен контрол.
Техникът Чън Уънлун, участвал в разработката на компютъризираната транспортна мрежа, каза:
„На дисплея на спирката пътниците виждат информация за пътуващите автобуси, като например къде е автобусът сега, след колко време ще дойде и така нататък."
Компютъризираната транспортна мрежа в Пекин започва да действа преди година. Пътниците на автобус 420 са доволни от тази мрежа. Госпожа на фамилия Уан каза:
„Тези уреди ни създават големи удобства. Можем да знаем кога ще дойде автобусът."
Освен че показва точното време за пристигането на автобус, компютъризираната транспортна мрежа също има и други функции, като например на друг дисплей към автобуса показва часа, което е удобно за шофьора на автобуса, а на дисплея към пешеходците се показва обществена информация като новини, съобщения на правителството, времетто, ситуацията с транспорта и други. При климатични бедствия, транспортни катастрофи, епидемии и други извънредни ситуации, на този екран също се показва съответната информация. Мрежата работи денонощно.
Господин Дзян често пътува с автобус 420. Той счита, че публикуваната от електроуреда на спирка информация е полезна.
„Научаваме часа и времето, което е голямо удобство. Един ден, докато чаках автобус, видях на екрана, че ще вали дъжд и реших да се върна вкъщи да прибера дрехите от балгона."
Върху електроуреда на спирката е поставена дигитална фото камера, която се върти на 270 градуса. Чрез тази фотокамера, служителите в Диспечерския център събират информация за броя на движещите се автобуси в определено време и броя на пътниците на спирката, и координира броя на автобусите според тази информация.
Експертите вече разработиха преносимо апаратче за хора с увредено зрение. Когато сляп човек приближава спирката, апаратът в ръката му дава информация къде се намира той и кои автобуси минават от тук, а когато един автобус влиза в спирката, апаратът също издава звуков сигнал, като например съобщава номера на автобус.
Китайските експерти продължават да разширяват функциите на компютъризираната транспорта мрежа. В бъдеще чрез тази мрежа пътниците ще могат да влизат в Интернет, да гледат телевизия, плащат билета си и други.
За повишаване на нивото на транспорта в целия град, кметството на Пекин и занапред ще предприеме мерки за внедряване в широк мащаб на компютъризираната мрежа в целия град през 2008 година, когато тук ще се проведат Олимпийските игри. Освен Пекин, в Шанхай също се извършват експерименти за популяризиране на компютъризираната транспортна мрежа./Хъ.Т/
|