Посочените в първа част характеристики се използват за да се класифицира всичко съществуващо във Вселената, като името изразява по асоциация качествата, а не конкретната материя.

Тези представи са основата на теорията на петте елемента 'У син', според която всичко във Вселената се намира в постоянно движение: земята е почва за растенията, водата – храна за растенията и животните, огънят – топлина за всичко живо, дървото – храна за животните.

Тези взаимосвързани циклични явления могат да се наблюдават не само в природата, но и в човешкия организъм. Така, дървото съответства на раждането и израстването, което се приема и за сутрин и за пролет; огънят – на периода на максимална активност (кулминация), т.е. обяд и лято; металът – на упадъка на силите (разрушение), т.е. вечер и есен; водата – за минималната активност (покой), т.е. нощ и зима. Към тези елементи се прибавя и земята, който е център и ос на цикличните промени, защото всичко става на земята.

Древните китайци използват тези пет обозначения за да пояснят по-добре взаимодействието на природните сили, както и връзките между отделните явления. Между петте елемента съществуват връзки, които са пряко подчинени на дуалистичното противопоставяне между ян и ин, които са съответно създаваща и разрушаваща сила. Така първоелементите се взаимопораждат и взаимопобеждават един друг. Това е и основната разлика със съвременната западна физика, която също твърди, че на Земята съществуват 5 основни сили – електромагнитна, на сила, на деформация, на гравитация и на цветове, но те в никакъв случай не си взаимодействат по начина на петте първоелемента Усин и не могат да бъдат приложени за нищо извън механиката или атомната физика. Петте елемента са метафизично обяснение на промените във всяко едно нещо и явление във Вселената.

Последователността на взаимопораждането е следната: дървото ражда огън, огънят – земя, земята – метал, металът – вода, водата – дърво и така до безкрай. Що се отнася до взаимопобеждаването, то цикълът е както следва: водата преодолява огъня, огънят – метала, металът – дървото, дървото – земята, земята – водата. Съзидателният цикъл е външен, а разрушаващият – вътрешен, но те се уравновесяват по принципа на ин-ян. Това определя системата на петте елемента като свръхустойчива, като при евентуално външно действие може да се наруши някой елемент, но поради здравите връзки вътре в нея, то тя бързо ще възстанови равновесието си. Тази система няма начало и край.