Мън Дзянню търси мъжа си

Преди много-много години, на възвишенията Бадалин близо до Пекин живеели в мир и съгласие две семейства. Едното се казвало Мън, другото – Дзян. Животът им се помрачавал само от едно – те нямали деца.

Веднъж, семейство Мън посадили пъпеш, който скоро се изкатерил по оградата при съседите. Там той вързал плод, който до есента се превърнал в голям и сочн пъпеш. Двете семейства репили да си го поделят, но в момента, в който разрязали пъпеша, той започнал да излъчва светлина и вътрешността му се превърнала в прекрасно малко момиченце, с кръгло лице и големи блестящи очи. Двете семейства много се зарадвали и взели бавачка да го гледа.

Времето минало бързо и ето че момиченцето станало на 10 години. Тъй като и двете семейства били богати, те му наели домашен учител. По това време трябвало и да и изберат официално име. То било и на двете семейства, затова го кръстили Мън Дзянну, т.е. 'дъщерята на Мън и Дзян'.

По същото време, в страната се водело с голям размах строителството на Великата стена. Тъй като войниците не били достатъчни, императорът наложил повсеместна задължителна ангария.

Фан Силян, от аристократическо семейство и готвещ се за държавните изпити, се страхувал да не го отведат на Стената. Затова, един ден той избягал от дома си. Той за първи път излизал от дома си и без да знае накъде да ходи, тръгнал към едно пустинно място. Той вървял дълго време без да срещне село или хан. Той вече мислел, че ще умре от глад, когато, ненадейно, в далечината съзрял село, към което се впуснал с все сили. Като стигнал там, той влязал в първата градина по пътя му. Това бил дворът на семейство Мън. Мън Дзяню, която била там, се развикала от страх, като видяла непознатия под лозата. Една слугиня, на свой ред, също се развикала и затова Фан Силян излязал изпод лозата и им се примолил: "Моля ви се, не викайте. Аз избягах от родния си дом, моля, спасете ме!"

Мън Дзянню, като се вгледала, видяла, че момъкът бил млад, хубав и добре възпитан. Тя отишла да каже на Мън за него, които го заразпитвали. Те също се убедили, че той е от добро потекло и решили да го подслонят в дома им. Фан Силян започнал да се учи заедно с момичето.

След време, Мън стигнали до съгласие, че момъкът е подходящ да им стане зет, но решили първо да го обсъдят с Дзян. Второто семейство също се съгласило, а самият Фан бил на седмото небе от щастие.

Двете семсйтва вдигнали голяма сватба, като предварително избрали благоприятен ден. Всички били много радостни празнували от сърце.

Но един слуга от Мън, който отдавна бил тайно влюбен в момичето, решил да отмъсти. Той отишъл при главния чиновник на района и му издал Фан Силян, който бил избягал от ангарията. Чиновникът веднага заповядал на хората си да идат да заловят Фан и въпреки протестите на младоженците и родителите, момъкът бил отведен в незнайна посока.

Мън Дзянню плакала неутешимо няколко дена. Най-накрая тя измолила от родителите си да я пуснат да иде да дири мъжа си. Те и дали пари и същия слуга да я придружи. По пътя, той започнал да я убеждава да заживее с бего и лека-полека, тя разбрала, че той е истинският виновник за злочестата и участ.

Но тъй като била сам-саменичка с него в пустошта, тя не се осмелила да му заяви истината право в очите. Затова му рекла, че няма да се омъжи за него, ако не намерят сватовница; а тъй като се намерили в безлюдно място, тя му предложила да иде да откъсне едно цвете от един ров и то да им послужи за сватовница. Той се съгласил веднага, ала после се уплашил от дълбочината на рова.

Тя му казала да се хване за въже, което тя ще държи и така той тръгнал надолу. Когато слугата увиснал над пропастта, тя отпуснала въжето и и той се разбил.

Младото момиче продължило пътя си с олекнало сърце. Тя открила строежа на Стената и започнала да разпитва наляво и надясно за мъжа си. Една група работници и казали, че най-вероятно мъжът и да е починал, тъй като никой не го е виждал от дни наред. Като чула това, Мън Дзянню така се разридала, че небето притъмняло и при един удар на гръм, една цяла част от Стената се разрушила и се показало тялото на Фан Силян. Сълзите на Мън Дзянню се удвоили.

Но в това време войни я вързали и я отвели при началника на строежа. Той пък, като видял красотата и, решил да си спечели чрез нея уважението и наградата на императора. Наистина, императорът го наградил богато в обмен на Мън Дзянню.

Момичето дълго време отхвърляло домогванията на императора, но накрая пак измислило план. Чрез прислужницата си, то предало на императора, че е съгласна да се омъжи за него при 3 условия. Императорът бил толкова щастлив, че се съгласил веднага.

Тогава, Мън Дзянню казала условията си. Те били: първо, да се построи олтар и да се извикат монаси да четат 49 дена молитви в памет на нещастно загиналия и съпруг, за да може душата му да почива в мир. Второ, императорът също да се облече в траурни дрехи и да застане на колене пред олтара, като се поклони 3 пъти, все едно се кланя на душата на баща си. На това условие, императорът отказал направо и и казал да каже последното, защото иначе означавало, че императорът приема загиналия и мъж за негов баща. Но Мън Дзянню настояла той да приеме и второто условие. В крайна сметка, под плена на нейната хубост, той приел и второто условие. Третото условие било той да я придружи в пътуване 3 дена преди сватбата, в което нямало нищо особено, така че той веднага се съгласил.

След като били изпълнени първите две условия, те се качили с носилките си на кораб и излелзи в открито море. Изведнъж, момичето се отскубнало от ръцете на императора и се хвърлила в морето. Той заповядал да я спасят, но било късно. Тогава, той взел вълшебната си пръчка и накарал камъни да завалят върху морето за да я премажат. Това пък разтревожило драконите, тъй като тези камъни можели да разрушат двореца им.

Дъщерята на царя на драконите, която била много умна, предложила на баща си да се престори на Мън Дзянню, да излъже импратора, че ще се омъжи за него и така да му открадне вълшебната пръчка.

Тя се появила на повърхността на морето и упрекнала императора, че тя просто искала да се поразходи под водата, а той вече напълнил цялото море с камъни. Щастлив, той се върнал с нея в двореца си, където те се оженили. След 100 дена, дъщерята на царя на драконите успяла да открадне вълшебната пръчка и да се върне при баща си.