Западният участък на Стената допринася много за сигурността на връзките със страните на запад и съответно за развитието на икономическия, търговския и културния обмен между Китай и азиатските и европейски страни. Преди 2000 години, покрай нея минава Пътя на коприната, през които стоки от Поднебесната достигат през Персия и арабските страни до Средиземноморието. От там пък влиза вълната, гроздето, пъпешите и други продукти, непознати до тогава в Китай. В останките от крепостите и другите съоръжения от Великата стена покрай Пътя на коприната са намерени много ценни свидетелства за тогавашната епоха.
След Хан настъпва време на няколко династии, които властват сравнително не дълго време и над различни части на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от некитайски произход. Те строят немалки защитни стени в различни направления.
По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната достига далеч след пустинята, което кара Стената д изгуби функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в южен Китай, което също премахва въпроса с укрепването на Стената.
През ХІІІ в. монголците на коне прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юан. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. Все пак, за да предотвратят евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, са възстановени много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.
През Мин, която наследява монголската династия Юан в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на националността Нуджън, започва да се доукрепва Стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по Стената с размаха на първия китайски император Цин Шъхуан. Великата стена достига до 8 м. височина и 6-7 м. дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6.5 м., което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и като крепости. Това не спира много Монголците и Нуджън, но, за щастие, те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.
Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.
|