Великата китайска стена от 10000 ли (5000 км), както се нарича на китайски, върви покрай градове и села, през пустини и планински върхове в северен Китай. Тя прекосява страната от границата с Корея – заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби – заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи 'Чанчън' и буквално означава "Дълга защитна стена".

Стената започва да се строи още през VІІ в.пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 г. повече от 20 династии и царства водят работи по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, като най-голямата работа е извършена от династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км. Въпреки че голяма част от нея сега не съществуват повече, можем да научим историята и на основата на останките и аналите.

Владетелят Чън на едно от най-мощните царства през VІІ в.пр.н.е. – царство Чу, като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. И досега могат да се открият отделни участъци от тези стени, което дава ценна информация не само върху строителната техника от тази епоха, но и върху границите на царствата.

Царство Цин, което още от ІV в.пр.н.е. си поставя за задача да обедини всички останали, строи 1000 километрова стена само от север за да се защити от атаките на номадските племена. През ІІІ в.пр.н.е. императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан дава заповед да се съединят старите участъци в една непрекъсната линия, а тези извън определената линия да бъдат разрушени и така се създава "Стената от 10 000 ли". Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай.

Структурата на стената е замислена много добре. Тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те, от своя страна, играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай Стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии.