Друг интересен факт, свързан с Нюшу, е че произведенията на този език били изгаряни или заравяни при погребението на притежателката и, като своеобразно жертвоприношение, а също и като нежелание тези ценни ръкописи, събрали толкова много чувства и размисли в себе си, да попаднат в ръцете на мъжете. Това прави процеса на откриване на образци на Нюшу много труден.

Също така, по време на войните, много текстове написани на Нюшу или на други етнически малцинствени езици са изгорени, с цел тези малко използвани езици да не бъдат превърнати в кодове за шпионаж.

В момента са останали само малцина жени, който все още могат да четат и пишат на тази писменост. За съжаление, това е един език на изчезване. Той има голямо значение като символ на мълчаливата съпротива на жените през един период, в който те са били подтискани изцяло. Също той е бил път за образоването им, в епоха, когато това им е забранявано. Нюшу е важна културна ценност на китайската цивилизация, който е създаден и предаван от жени и е играл ролята на морална сила и подкрепа за тях. Те са успели да го опазят в продължение на векове, затова е добре той да бъде съхранен за бъдещите поколения.

През ХХ в. и особено след 80-те години китайски и чуждестранни учени започват да преоткриват значението на Нюшу и да прииждат в околия Дзянйон за да изучават женската писменост. Публикувани са много изследвания и са проведени симпозиуми. Много от откритите писмени свидетелства са изнесени в чужбина. Всичко това кара китайското правителство да включи Нюшу като една от първите точки в списъка на културното си наследство.

Първият мъж, навлязъл в тайните на Нюшу – Джоу Шуои, на 79 г. възраст издава и речник с откритите йероглифи, в които освен значението им е дадена и граматика и стилистични правила. Той се занимава с това едва след установяването на КНР, поради което жените разкриват тайните на Нюшу пред него.

В началото на 90-те, местното правителство отваря музей и часове за момичета за изучаване на Нюшу към него, за да може да се съхрани и предаде тази уникална писменост. За съжаление, липсата на учителки оказва голямо влияние, но от друга страна, благодарение на изследванията, е запазена основата на Нюшу в сравнителни списъци между китайските и "женските "йероглифи.

Времето е много ограничено поради единиците жени, носителки на този език и тяхната напреднала възраст. Последната професионална представителка на Нюшу почина миналата година, след като е преживяла почти цяло едно столетие. Ян Хуани, наричана за "жив фосил на женската писменост", е имала 7 посестрими, но надживява всичките. Тя е последната, която използва Нюшу в най-чистия му вид, без влияние на китайския език, защото тя е била абсолютно неграмотна. Никой от децата и внуците и не наследява тази писменост от нея.

Нюшу е важна част от световното наследство и не бива да изчезне.