Тайното използване на Нюшу като отдушник за чувствата на жените в някаква степен облекчавало техния живот в неравнопоставеното общество.

Също така, между момичетата от този район е бил разпространен обичая "дзиебай дзъмей" – 'клетвено сестринство', т.е. свързване чрез клетва на момичета, които нямат кръвна връзка. Посестримите ходят заедно на местните храмови празници и често са много по-близки помежду си, отколкото с родните си сестри.

Местните момичета се раждат в една почти идилична, за тогавашен Китай, семейна обстановка. Но като порастват, те се омъжват понякога извън родния си край, за мъж, който никога не са виждали. В новия си дом, те са измъчвани обиждани от свекървите си и непрекъснато са карани да работят до крайно изтощаване. Много от тях заболяват при раждането на деца и не е рядкост да починат на съвсем ранна възраст.

Според свидетелствата, оставаме с впечатление, че най-тежко за омъжените надалеч жени, била раздялата с клетвените им сестри. Ако преди заедно са съчинявали песни за да изразят мъката си, сега поради разстоянието помежду им, това не е повече възможно. Вероятно именно това е причината за възникването на писмеността Нюшу, като начин посестримите да споделят чувствата си една на друга.

Още като малки, момиченцата започват да учат йероглифите от Нюшу. Те ги пишат с клечка в прахта или пък в дланта на по-голямата жена. Чак по-късно им се дава да пишат по хартия. Те ги запомнят посредством наизустяване на песнички. Постепенно, Нюшу става за тях най-добрия и близък до душата им начин за изразяване на чувствата им.

Интересното за тази писменост, че тя е и текстилен орнамент. С нея се украсяват дрехи, кърпички, пояси, забрадки, чанти, както и книжни ветрила и др.

Санчаошу е книга върху плат, която се прави от жените като подарък за сватбата за клетвените им сестри или за дъщерите им. Вътре те изразяват под формата на песни надеждите си за щастие на младото момиче, което напуска селото си заради брак и мъката си, че ще се разделят. Тази книга се поднасяла на третия ден след сватбата, откъдето идва значението на самата книга – букв. 'Книга за третата сутрин'.

Санчаошу е с богати орнаменти, нанесени с мастило или с картинки, изрязани от хартия. Първите три листа били изписани с песни за младото момиче, което напуска родния си край. Останалите страници били оставяни празни. Тази книга се приема като ценно лично съкровище. Момичетата често слагали вътре бродериите си и конците, но най-вече записвали своите чувства и преживявания.

Някои от по-сръчните майсторки на Санчаошу изработвали срещу заплащане тези книги – подарък, като сами измисляли и тъжните песни вътре.