Митичният праисторически Жълт император Хуанди се смята за основател на китайската цивилизация и за неин общ прародител. Китайските исторически записки го обрисуват като забележителен, мъдър и човеколюбив владетел. Преди около 4000-5000 години по време на неолита, той обединява голяма част от племената в басейна на Жълтата река Хуанхъ в днешен северен Китай и допринася много за интеграцията на различните етноси. Има различни версии, в зависимост от идеите на сборника, за имената на другите 4 митични императора но според "Историческите записки" на Съма Циен те са Яо, Шун, Джуансю/Гаоян и Ку, които са преки потомци на Жълтия император.

Неговото раждане, като Син на небето – титла, която по-късно се присъжда на всички императори в Поднебесната, е ознаменувано, според легендата, от ярко сияние на голямата звезда Чъ и съзвездието Голямата мечка. Само от него са запазени огромни отпечатъци от стъпките му.

Хуанди е вожд на едно от най-силните племена в средната част на басейна на Хуанхъ, т.е в Централнокитайската равнина. През патриархата много племена се заселват в този район. По това време те си служат още с полирани каменни оръдия, живеят в землянки или юрти от тръстика. Въпреки суровите си земи, този район е подходящ за земеделие, с което привлича заселниците и така се превръща в люлка на китайската цивилизация. Още през 5500 г.пр.н.е. в Китай вече започва да се отглежда ориз. Хората започват да се занимават и с отглеждане на животни.

Именно земята е в основата на постоянните вражди между различните племена. Това причинява големи страдания на обикновените хора и Хуанди решава да прекрати този хаос. Той полага огромни усилия да създаде високонравствени отношения между хората си, като изработва морален кодекс. Той наказва със смърт проявяващите безсмислена жестокост. Освен това, за да осъществи обединението на района, той обучава и повишава боеспособността на армията си. Така, той успява в 56 битки да победи останалите племена в района и да започне да властва над цялата територия, като същевременно си спечелва и уважението на всички племена и е признат всестранно за общ вожд. Понеже неговото племе, като занимаващо се със земеделие, се прекланя пред елемента и качеството 'земя', то той получава името си според цвета на земята.

Често китайците казват, че са синове на Хуанди и Йенди. Йенди е побратим или даже брат на Жълтия император, с който той заедно воюва срещу другите племена. Последната битка е срещу Чъйоу, полумитично създание, който също притежава 4 очи като Хуанди, но има повече нечовешки черти, като например, главата му е от мед с метално чело, а ушите му имат форма на тризъбци; храни се с камъни и пясък. Според легендата, Чъйоу изпуска от ноздрите си непрогледна мъгла над мястото на битката за цели 3 дена и съюзническите войски не могат да излязат от нея. Тогава, Хуанди изобретява с помощта на магнити колесницата-компас, която ги извежда от мъглата и така, той успява да разбие Чъйоу. Жълтият император отсича главата на противника си и я погребва отделно от тялото му. Дълги години след това, от тази глава продължава да се излъчва топлина.

Същевременно, Йенди решава да сключи съюз с други племена за да може той да застане начело на обединените територии. Това довежда до раздор между двамата побратими и след 3 ожесточени битки, Хуанди побеждава и става вожд на всички племена.

Жълтият император е удостоен с честта да бъде назован прародител на китайската цивилизация и поради приноса си за развитието и. Като митичен културен герой, на него му се приписват много важни открития като изсичането на бронзовите монети, изработването на основите на традиционната китайска медицина, включително и акупунктурата, (около 2000 години по-късно събрани в "Трактат по медицина на Жълтия император" 'Нейдзин' – б.а.), музиката, астрономията и математиката, както и правенето на кораби и коли, оръжия от нефрит, лък и стрели, строежа на къщи и палати, бубарството и изработката на дрехи от коприна и коноп, измервателни инструменти и др. Също така, Хуанди се почита наравно с Лаодзъ за създател на основите на Даоизма.