|
В първите години на българския демократичен преход новооткриващи се бакалии, фотоателиета, банкови офиси и пр. често заемаха местата на книжарниците, които една по една се закриваха. Книгите, които все пак се печатаха в този период, бяха най-често на некачествена хартия и с не добро оформление и се продаваха предимно на сергии по пазари, улици и площади. За щастие тези дни отминаха и българският книжен пазар отново се цивилизова. В големите градове можем да видим все повече модерни книжарници с богати щандове и европейско обслужване. Книгите са далеч по-красиви, погледа привличат луксозни издания за отбрана и по-претенциозна публика. На книжния пазар в момента работят над 1000 издателства и още толкова търговци. Увеличава се разнообразието сред заглавията, но пък тиражите падат. Търговци и издатели се оплакват от намаляването на клиенти и твърдят, че четенето в България постепенно отмира. Това обаче не е съвсем така, според социолозите. Проучване на "АССА-М" от края на миналата година показва, че процентът на четящите българи не е спаднал драстично, а просто хората предпочитат да си разменят книги, да препрочитат старата домашна библиотека, вместо да купуват нови книги. Като редовни читатели се самоопределят 22 % от българите и този дял не е намалял за последните десет години – коментират социолозите. Притеснителното е обаче, че над 50 % от висшистите днес не четат художествена литература. При хората с основно образование този дял е над 90 %, а при среднистите - 20 %.
"Според мен българинът все още чете художествена литература, но са по-малко любителите на книгите в сравнение с минали години – казва 35-годишната София. Много хора вече предпочитат да се информират от интернет, тъй като в тази глобална мрежа може да се намери всичко. Но хубавите книги все още се търсят по книжарниците и на най-голямото тържище за книги в София – площад "Славейков". Мисля си, че книгата е нещо, което не може да бъде изместено от съвременните технологии. На мен ми доставя удоволствие да чета. Книгата ме успокоява и винаги ми е под ръка, често препрочитам някоя, която ми е направила по-силно впечатление. Обичам книгите на Паулу Куелю. А в момента чета Стивън Кинг "Разкази. Особени сезони".
Традиционно в България най-голям интерес има към справочната литература. След нея, според социологическите проучвания, се нареждат историческите романи, биографиите и мемоарите. Това се обяснява с факта, че през последната година се появиха на български език нашумелите мемоари на Бил Клинтън, Хилари Клинтън, Силви Вартан, Мадлин Олбрайт и др. Едва след тези издания идват криминалетата и трилърите, любовните романи и езотериката. Как си избира книга българинът?
"Българинът купува онези книги, които се рекламират най-много – твърди Светослав Александров, книжар от столичния пазар "Красно село".- Малко са хората, които следят например авторите и заглавията или искат нещо старо, класическо. Рекламата е онова нещо, което определя пазара. Чуждите или българските книги се четат повече? Ами, има хора, които четат българска литература и търсят само български автори, и те не са малко. Дори според мен много хора предпочитат българската литература. Преобладаваща във вкусовете на съвременния читател обаче е западната. Нови книги си купуват главно хората над 40 години и по-възрастните. Но определено мога да кажа, че виждам все повече младежи, които искат да четат и си пазаруват от мен. И това е много позитивна тенденция".
Напоследък се наблюдава раздвижване на виртуалната търговия с книги. Макар и он-лайн продажбите да са само 2-3 %, все повече българи разглеждат подобни интернет страници с надеждата да спестят време, а и да спечелят отстъпка в цената. Освен това в уеб сайтовете могат да се прочетат анотации за всички книги на съответното издателство или за наличните заглавия в дадена книжарница. "По-голямата достъпност на информацията, която предлага интернет, в бъдеще ще измести влиянието на традиционната книга" – смята 30-годишният Янко Янев. И още:
"Според мен в днешно време българинът отделя все по-малко място на книгите, предпочита глобалната мрежа и най-вече екранизациите. Книгата ще намери своето място може би след пет-шест години, когато ще се появят на пазара т.нар. електронни книги. Почитателите на книгата във вариант на печатно издание все повече и повече намалява и като че ли младите не са ориентирани към този продукт. Аз по принцип обичам да чета книги, най-вече фантастика, класика. А понеже съм технически специалист, отделям голямо внимание на техническата литература, която е свързана тясно със специалността ми. Все по-малко време ми остава за художествена литература. Но каквато и да е книгата, лично мен ме интересува сюжетът, тематичната й насоченост, не толкова носителят. Той може да бъде и електронен. В Япония например масово навлизат електронните книги. Така че, носителят, било то хартиен или някакъв друг вид, не е от значение. Важното е какво чувство, каква насоченост ти предава сюжетът на съответната книга, какви чувства поражда и развива тя у теб". Красимир Мартинов (БНР)
|
