Най-популярната изява на направлението Жъгун е танка. Тя много често се нарича "тайнствения жанр на тибетската живопис". Тази дума е с тибетска произход и се състои от две части :"тан" - 'простор', 'пространство' и "ка" – 'запълване на празнини'. На едно платно могат да бъдат нарисувани стотици и хиляди буди. За основа и служат памучно и ленено платно, или пък коприна за особено специални случаи.

Преди да започне рисуването, платът се опъва в специална дървена рамка чрез конци по краищата. След това отгоре и се нанася смес от животинско лепило и талк за да попие добре в плата. След това се отстранява излишното количество и се нанасят контурите на бъдещата творба с въглен. Оцветяването е най-последната стъпка.

Освен рисуваните, има и танка, която представлява бродерия или апликация върху основното платно. Бродираната танка се изработва с копринени конци, като темите и са красиви пейзажи, цветя, павилиони и кули. Има и танка, които се тъкат на стан по специален начин. Всички тези разновидности запазват главната особеност на танка – много ярки и наситени цветове, изящни линии и детайлност, както и добре обмислена композиция.

Според легендата, първата танка е била създадена от предводителя на племето тубо Сундзан Ганбо, като за боя ползвал кръвта от носа му. Според друга версия, танката се явява пряк наследник на обичая монасите да окачат различни украшения по стените, докато четели сутри.

Танката играе много важна роля в живота на номадските племена по Тибетското плато. Тя има за задача да възпитава хората по пътя им към просветлението. За местните тя се превърнала в нещо като преносими храмове – навитите на рула танка са много по-лесни за пренасяне и съхранение, отколкото статуите на божествата. Тя може да се закачи и на стена, и на дърво. Така, с времето тя получила статута на религиозна живопис, пред която тибетците се молят и извършват религиозни обреди.

Най-малката танка може да е колкото човешка длан, а най-голямата – по няколкостотин квадратни метра. Огромните танка се разстилат по планинските склонове по време на религиозни празници.

Тибетците наричат художниците на танка "ладжиба", 'майстор, който рисува богове'. Тайните на това изкуство се предават от поколение в поколение сред монасите и в рисуването се придържат към строги канони. Всяка фигура, изражение на лицето или жестовете трябва да не нарушава установените правила.