Тибетският Будизъм се въплъщава в забележителната си култура и изкуство. Наричан "цветето от Тибетското плато", Жъгун е значително направление на тибетското религиозно изкуство, зародило се по време на династия Юан (ХІV в.), в едноименния район в Тибет на брега на река Луну, в околия Тунжън, провинция Цинхай, което се води и като горното течение на Жълтата река.

За това изкуство се казва, че притежава едновременно и яркостта и силата на огъня, и чистотата и прозрачността на водата. То се претворява в танка, фрески, скулптури, килими за стена, орнаменти на сгради, изделия от коприна и статуетки от масло. Използват се богати и ярки цветове и акцентът е върху малките детайли и фини линии. През втория период от развитието на Жъгун, започва да се използва по естетичен начин и златен цвят и злато, както и сребро, перли и скъпоценни камъни.

Художествените творби са вдъхновени от легенди, фолклора и религиозни истории, като пресъздават небесни създания и живота им в Небесата. Темите са образа на Буда и бодисатви в хиляди различни пози и будистки истории, като винаги се спазва естествеността на движенията. Вътре могат да присъстват, според изискванията, и образи на животни като елен, кон, лъв или слон, които пак са предадени с голяма достоверност. Някои от картините могат да са посветени и на сцени от ежедневието, които нямат нищо общо с будистката история, но засягащи сериозни обществени проблеми.

В миналото само тибетските монаси – бонзите от района изработват различните предмети в стила Жъгун. Децата от района били изпращани на обучение в манастирите, където освен заучаването на будистките канони, сутри и церемонии, се въвеждали и в основите на изкуството Жъгун. Когато децата ставали на 15 г. им се предлагало да изберат – да станат монаси или да се завърнат в обикновения свят. В наши дни около 90% от семействата, живеещи в този район, са заети с ръчната изработка на различни предмети в стил Жъгун, което позволява на това изкуство, дълго време пазено в тайна в храмовете, да достигне по-широките маси. Постепенното разширяване на кръга на творците води и до развитието на Жъгун. Освен това, майсторите започват и да изработват предмети за ежедневието като съдове, килими и дрехи.

В началото Жъгун се развива под влияние на религиозното изкуство от Индия и Непал, като се отличава със сравнителна простота и обикновени цветове. Но с разцвета на сектата на тибетския Будизъм Гълугпа – Жълтата секта около ХVІІ в. в тези райони се построяват много храмове, което дава огромен стимул за развитието на Жъгун и то до такава степен, че почти всички в района започват да се занимават с творчество. Жъгун оформя познатите си от днес богатство на краските и детайлност. С времето, Жъгун прекосява населените с изповядващи будизма китайски провинции Цинхай, Гансу, Съчуан, Тибет и Вътрешна Монголия, като стига и до Индия и Монголия.