По традиция, всяка година на втория ден от втория месец по лунния календар в един град в южен Китай се празнува уникален по рода си празник. Става дума за празника за наемане на работници или, ако се преведе дословно от китайски, деня на "продаване на себе си" 'Майшън дзие'.

Тази година той се падна на 11.03. На този ден около 100 000 местни хора и гости от Хонконг и Макао се стекоха в Дункън, провинция Гуандун.

Според историческите записки, празникът Майшън води началото си още от края на династия Мин (1573-1620 г.). Един от местните богати земевладелци написал обява за набиране на умели, трудолюбиви и честни работници именно на втория ден на втория месец. След като научили за обявата, много хора се стекли в това място да търсят работа. Другите местни земевладелци, като видели това, също написали обява. Така, с времето, младите и силни селяни от околностите на Дункън започнали да се стичат в града да си търсят работодатели на същия ден всяка година. За да покажат, че се предлагат като работници, носели на главата си бамбукова триъгълна шапка, а на раменете си наметвали кърпа и така стояли пред портите на града.

Това постепенно се превърнало в местен обичай, който продължава вече повече от 300 години и е наречен за най-стария пазар на труда в Китай.

Според преданието пък, след като това място се превърнало в пазар за работници, това силно разчувствало безсмъртните на Небето. Затова, всяка година на този празник те слизали сред обикновените хора и се веселели заедно с тях, като и благославяли продаващите себе си хора да бъдат сити и обути за идната година. След като това предание се разчуло, то тук започнали да прииждат още повече хора и този ден бил наречен още "Ден, в който можеш да срещнеш безсмъртни".

Дункън, поради географското си положение на река Цингъ, която го свързва с Хонконг и Макао, и развитието си навремето, носи името на 'втори Макао'. В града се развиват бурно отглеждането на копринени буби, преработка на захарна тръстика, зърнени храни, пресоване на олио. Навсякъде можели да се видят търговски помещения и гора от мачти на товарни кораби, както и често идвали да изнасят представления различни трупи. Тук се събират земеделските продукти, които са предназначени за Хонконг и Макао. През последните 3 века, обичаите на тези 3 града взаимно се заимстват успоредно с развитието на търговските връзки в този триъгълник.

Всяка година на този ден, хиляди хора от Хонконг, Макао и съседните селища се стичат в Дункън за празника. За многогодишното си развитие, той се е превърнал в място за търговия, договаряне на работници и в същото време, за забавление и веселие. В наши дни, вече никой не купува или препродава работници, но са се запазили обичаите, свързани с наслаждаване на местните специалитети, ритуалните поливания с вода и срещата с "безсмъртни", докато се пазарува. Според изследователите на културата и фолклора на Китай, това съчетание на подобни традиции е уникално за цялата страна.

Празникът "Майшън" е първият в историята традиционен фестивал на този край. Местният пазар на работници е носел поетичното название "среща с безсмъртни, докато се продаваш самия себе си".

Самият празник обхваща различни мероприятия.Хората вървят по дългата 5 км главна улица на града и се редят да пръскат с водните пистолети и съответно да бъдат напръскани с "безсмъртна" вода. Навсякъде са изложени всевъзможни стоки, които грабват окото на посетителите и се смята, че ако се вземе нещо от там, то ще носи добър късмет заради присъствието на безсмъртните. Друга атракция е дългия кортеж от богато украсени коли, както и красивите фенери, които селяните окачват навсякъде.

Освен това, има специални изпълнения на песни и танци от етническите малцинства, живеещи в района – Уйгури, Мяо, Дун, И, Дай и Дзан. Неотменим елемент от празненството са и танца на лъва, на еднорога, както и на кантонска опера, акробатика и др.

Традиционната храна за празника включва даодзяо дзун – вид ястие, направено от лепкав ориз и обвито в бамбукови листа, хоудзие лайфън – оризови спагети, мачун паою – ястие от риба. Тя се сервира в стотиците малки ресторантчета покрай главния път. От тези ястия, оризовите спагети били най-характерното за празника "Майшън", защото символизирали измолване на благословията на безсмъртните.