През 1405 г. флотилията с 27 800 души потегля от столицата Нанкин през Яндзъ.

Те използват компаса, което е едно от четирите основни изобретения на Китай и въведен в употреба през ХІ в. Освен това, палят специални пръчици за да измерват часовете на денонощието. Китайските пътешественици измерват географската дължина, като ползват за изходна точка Полярната звезда в Северното полукълбо и Южния кръст в Южното. Помежду си, корабите се общуват чрез сигнални знамена, фенери, камбани, пощенски гълъби и гонгове.

Целта на първото им посещение е Калкута в Индия, познат като важен търговски център в тази част на Азия. Първите писмени сведения по изследване на Индия от китайци са записките за пътешествието на будисткия монах Сюан Дзан, който отива там за да донесе будистките канони. Флотилията на Джън Хъ се спира във Виетнам, Ява, Малака и Шри Ланка, като остава за по-дълго време в Индия за търговия. На връщане, те са нападнати от пирати, но отблъскват атаката им и даже пленяват предводителя им. През 1407 г. те се завръщат успешно в Нанкин.

Второто пътешествие трае от 1407 до 1409 г., като не се командва от Джън Хъ. Флотилията е изпратена в помощ на краля на Калкута.

През 1409 г. Джън Хъ отново застава начело на флотилията, която е съставена от 48 кораба и 30 000 души екипаж. Те се придържат към курса от първото пътуване, но сега задачата им е да строят складове по брега, за да улеснят търговията им. Поради лошото отношение на краля на Цейлон към флотилията от предното пътешествие, Джън Хъ го напада, разбива армията му и пленява самия владетел, като го отвежда в Нанкин.

Около началото на 1414 г. по заповед на император Джу Ди, Джън Хъ се отправя пак с огромна флотилия към Персийския залив и град Хормуз, който е превъзнасян за невероятно богат град, изпълнен със стоки от цял свят. Хормуз бил известен и с пазара си на перли и скъпоценни камъни, които са много тачени от тогавашния китайски император. След година и половина, флотилията се завръща в Китай, натоварена с редки стоки от търговията в Персийския залив. Някои кораби от състава и продължават плаването си до западната част на Африка, като стигат на юг чак до Мозамбик.

Целта на петото пътешествие вече не е търговия, а изпращане на чуждестранните дипломати в родината им. Скъпоценната флотилия тръгва от Нанкин през 1417 г. към Персийския залив и западното крайбрежие на Африка и се прибира през 1419 г.

Шестото пътешествие е между 1421 и 1422 г., като пак се посещават страните по познатия път покрай Югоизточна Азия, Индия, Персийския залив и Африка. Черният континент се приема от китайците като източник на несметни богатства и те се връщат, натоварени с разнообразна стока.

В същото време, столицата на китайската империя се премества от Нанкин в Пекин, където започва да се строи огромния Забранен град, който представлява архитектурен шедьовър. Адмирал Джън Хъ се връща специално за откриването на палата. По стечение на обстоятелствата, скоро след церемонията пада гръм и подпалва 3 големи церемониални зали на двореца. В резултат, императорът заболява и това се изтълкува като небесен знак. Тогава, той решава да намали данъците на народа и спира временно големите си проекти, между които и съдържането на Скъпоценната флотилия.

Скоро след края на шестата експедиция, император Джу Ди почива и на престола се възкачва сина му Джу Гаоджъ. Той заповядва всички дейности по пътешествията и съдържането на флотилията да бъдат преустановени, а корабните майстори и моряците да се върнат по домовете си. Джън Хъ е назначен за началник на военните сили на Нанкин.

2 години след възкачването му на престола, Джу Гаоджъ умира и е наследен от сина си Джу Джандзи. Новият император прилича повече на дядо си, отколкото баща му, и през 1430 г. събира отново Скъпоценната флотилия начело с адмирал Джън Хъ. Той ги изпраща на седмо пътешествие за да възстановят добрите отношения с царствата Малака и Сиам. Това е последното и най-мащабно пътешествие на флотилията, в чийто състав влизат 300 кораба и 27 500 души. Това пътешествие продължава две години – до 1433 г.