В началото на епохата на Възрождението в Европа, китайската цивилизация е непозната на Запада. Но стоки от нея достигат до Европа през множество прекупвачи по Пътя на коприната, както и пътешествията на Марко Поло допълнително разпалват въображението и стремежите за забогатяване на големите европейски държави.

Но преди европейците да открият Китай, представители на огромната източна империя вече кръстосват моретата на Запад. Десетилетия преди Христофор Колумб да се отправи сред безбрежната морска шир да търси пътя към Азия, властващата в Китай династия Мин вече е организирала 7 поредни експедиции из Индийския океан и Западния Атлантически океан. Техните кораби, за разлика от западните, са с широки отсеци, ефикасни надлъжни платна и различни мачти. Китайците отстъпват само в едно на португалците – в изкуството на мореплаването и познаването на теченията.

Ето за сравнение кораба на Джън Хъ и на Христофор Колумб, с който той достига до Северна Америка.

Начело на тези експедиции застава мощния адмирал – евнух Джън Хъ. За него се знае много малко. Той е роден около 1370 г. в югозападната китайска провинция Юнан, в семейство на китайци – мюсюлмани с името Ма Хъ (Ма е бил китайския вариант на ислямското име Мохамед – б.а.). Неговият баща е хаджия, т.е. е извършил паломничество до Мека.Когато той става на 10 години, той е пленен заедно с други деца от китайската армия, която напада Юнан. След това той е кастриран и даден като слуга на четвъртия син на императора принц Джу Ди. По това време, евнусите се възпитават в духа на конфуцианството и били допускани до покоите на властоимащите като съветници.

Ма Хъ служи предано на господаря си. Той започва да се обучава и показва големи заложби във военното дело и дипломацията. Той е назначен за офицер към принца и се отличава много при битката на принц Джу Ди за трона. При битка в местността Джънлунба, конят на евнуха е убит и принцът го преименува на Джън Хъ. Също така, той е познат и под прозвището Сан Бао 'Трите скъпоценности'.

През 1402 г. Джу Ди се възкачва на престола и дарява с големи правомощия Джън Хъ. Той му присъжда титлата адмирал и му заповядва да започне строителство на флота, с която да обиколи обкръжаващите Китай морета. Целта на тези пътешествия е да се провъзгласи величието и блясъка на китайската империя, да събудят възхищение у чуждестранните народи и признаване на мощта на Поднебесната. Също така, това трябва да спомогне и за възстановяване на търговските връзки. Те са далеч от целите на европейците за създаване на колонии, защото това противоречи на идеята за съвършенство на Поднебесната.

Първата флотилия наброява 62 плавателни съда, като 4 са огромни дървени кораба, едни от най-големите от този род в историята на корабоплаването, дълги около 120 м и широки 50 м. Хората, които успели да ги видят, били потресени от огромните им, за това време, размери. Според историята, още от династия Тан започват да се строят подобни плавателни съдове, на които се раждат, живеят и умират цели поколения семейства; по тях има пътеки и даже градини.

Освен тях, във флотилията на Джън Хъ има кораби специално само за коне, за прясна вода, за провизии, достатъчни за цялото пътуване, за войниците, както и бойни кораби за нападение и отбрана. Интересното е, че на корабите има и широки съдове с почва, в които може да се садят зеленчуци за да се осигури и прясна храна.

Корабите са натоварени с тонове китайски стоки за търговия. Също така, сред екипажа има и преводачи от чужди езици, както и будистките монаси и мюсюлмански религиозни дейци, за да улеснят разговорите в земи, населени от будисти и мюсюлмани.

Тази добра подготовка показва, че китайците към този момент вече имат достатъчно опит в морското корабоплаване. Още от династия Тан, те започват активна търговия с арабските страни и постепенно натрупват добри познания по строителството на издръжливи и бързи кораби, както и на маршрути и карти за района на Индийския океан, включително и Индия и западна Африка.