Най-първата и съществена разлика между западните и китайските имена е обратния ред на името и фамилията, т.е. в Китай първо идва фамилията, а след нея следва името. Фамилията е обикновено от една сричка или много рядко от две, а името – от една или две срички. За Китай името не е само различителен обществен белег, но е и натоварено с много дълбоко значение, чиито корени трябва да се търсят в историята на обществото, фолклора и други особености на китайската култура. Към дадения човек, освен името и фамилията, се прикачват и символ, прозвище и род.

1. Фамилия, род и тяхното развитие

Корените на китайските фамилии и родове можем да проследим още в първобитното общество, като трябва да търсим връзката между тях и тотемите на различните племена. В много отдалечен от нас период по китайските земи се появяват племена и племенни съюзи, чието име идва от това на общия им прародител или вожд. Еднаквите имена на тотеми, име на племе, на вожд или прародител води до появата на "фамилиите", а на постепенното разделяне на клонове на племената – на 'родовете".

Китайският йероглиф за фамилия 'син' се състои от две смислови части – жена и раждам. Това показва, че този йероглиф се е зародил още по време на матриархата, защото само тогава мястото на жената е по-високо и рода се е предавал по майчина линия. Още тогава, фамилията е играела много важно значение в браковете, особено в междуплеменните, за да осигури предаване на името в следващите поколения и така да потвърди кръвната връзка между отделните членове на обществото.

Част от най-древните фамилии идват от тотема на даденото племе. Затова, най-ранните фамилии са имена на животни и растения, като Мечка, Дракон, Феникс, Жерав, Слива, Орхидея, Бамбук, Хризантема и др. Най-вероятно, първоначално тези животни и растения са били приемани за общ прародител на цялото племе или пък за негов символ или закрилник, т.е. тотем.

Родовото име 'шъ'също принадлежи към фамилиите, но като поява се отнася вече към периода на патриархата. Родовото име има различен произход – това може да е име на царството, княжеството, района, титла или посмъртното име на прародителя. Например, Съма и Съкун са названия на чиновнически длъжности; Ци, Чу, Йен, Уей – царства; Дунгуо 'Източната стена', Симън 'Западната врата' – географско място. Особеното за родовите имена е че те могат да се менят с времето в зависимост от общественото положение, икономическото място, като даже се получава баща и син да имат различни родови имена. Стига се и до случаи, когато един и същ човек притежава няколко родови имена според различните си постове или мястото на служене.

Развитието и промените на фамилните и родовите имена са много сложни и заплетени поради непрекъснатото смесване между племената, струпване на много хора с еднакви имена на едно място, приемане на родовото име за фамилно, като фамилията постепенно загубва първоначалното си значение на белег на двете страни на брачния съюз. През периода Пролети и есени и Воюващи царства обществената и икономическа основа е променена коренно, с установяването на определена религиозна и правова система постепенно изчезва обичая за непрекъснато делене на родовете и създаване на нови родови имена. По време на династия Хан 'син' и 'шъ' вече повсеместно се взаимозаменят, като 'син' може да значи 'шъ', а 'шъ' – 'син'. Всеки един член на даден род има една обща фамилия и техните наследници не може да си променят имената лесно, което е и принципът на съвременните фамилии.

Сред фамилните имена, които се употребяват от дълъг период време, по-голяма част всъщност са 'шъ', но се приема, че родството се предава по кръвна линия, само че не по майчина, а по бащина. Аристократите от древен Китай са имали и 'син', и 'шъ', докато обикновените хора не са имали нито едното, нито другото. Чак когато 'син' и 'шъ' се асимилират, хората от народа започват да имат фамилни имена. През дългия исторически период на развитие на фамилиите в Китай е имало много условности по придобиването на определено фамилно име и съответно, на привилегиите, което това давало. Смятало се, че човек с фамилия от простолюдието не може да се издигне до чиновник. Някои стигат до там да претендират, че са наследници на бележити исторически фигури за да могат да преуспеят в обществото.

В древен Китай, жената след встъпване в брак не приемала фамилията на мъжа си, защото запазването на моминското и име било от огромно значение, по-важно от самото и име. Много често тя била наричана с двете фамилни имена наведнъж – на първо място се слагало това на мъжа и, а на второ – нейното. В съвременен Китай се е запазила непроменена тази традиция на запазване на моминското име, но в Хонконг и Тайван пред моминското име на омъжената жена се прибавя фамилията на съпруга и.

В Китай има поговорка, че "преди 500 години всички са били едно семейство". Чак до наши дни, когато се срещат двама души с еднофамилни имена, те се поздравяват особено сърдечно. Навикът при някои да съобщават с гордост и даже да парадират с родовите си имена се е запазил и в наши дни. Във формулярите за членуване в дружества на земляци в общ чужд град има специална графа за точно място на произход, което пак е наследство от миналото. Всичко това показва огромното значение в душата на китайците по отношение на фамилните и родовите имена и търсенето на родство с други хора по тях. Разбира се, с развитието на обществото и икономиката, повишената вътрешна миграция, за много хора тези имена губят изначалното си значение.