Древният град Гаочан е един от най-известните внушителни образци на древната архитектура по китайските земи. Той се намира в долината Турпан в автономния район Синдзян, в северозападен Китай.

Град Гаочан дълго време е служил като най-големия търговски и културен център в северния край на Копринения път. Той е бил столица на процъфтяващото царство, обхващащо планинската област на 'Пламтящите планини' Хуояншан, който са част от масива Тиеншан.

Градът е основан през ІІ в.пр.н.е. като военен гарнизон на армията на династия Ранна Хан. Според историята, генерал Ли Гуанли пръв вижда предимствата на местния оазис за построяване на крепост, в която войниците ще могат да си отдъхват от походите по сухите пустинни райони, както и да отглеждат храни за да се осигурява прехраната им. с времето, градът се превръща в център на обмяна във всякакви направления между Западните покрайнини на империята и Централната равнина.

По-късно, градът се превръща в столица на царство Гаочан, ръководено от рода на Ханцю. През 640 г. армията на танския император Таодзун побеждава непокорното царство и танската власт се разпростира и върху този район. Така, градът започва да служи като гарнизон. От ІХ до ХІV в. той става столица на уйгурското царство Каракходжа. Краят на това царство се предшества от 40-годишна война, като най-накрая градът е опожарен.

По време на разцвета си, в Гаочан е имало многонационално население от 30 000 души и е представлявало важно населено място по пътя на керваните. Той е обграден с масивни глинени стени, които в различни периоди са доукрепвани с тухли. Тяхната височина е 11.5 м и са почти толкова дебели. Те обграждат града, който се състои от две части – външна, в квадратна форма, с дължина на стените около 5.4 км и с 9 порти, и вътрешна, с дължина на стените около 3 км.

В северната част на вътрешния град се намирал царския дворец, а в южната на външния град– двата главни храма. Пред двореца има огромен площад, който се е пазел преди от 900 войника и с 12 порти.

В двата храма са запазени много внушителни стенописи. Това се обяснява с религиозната история на Гаочан. Будизмът е имал много здрави корени тук, което се свързва с пребиваването на известния тански монах Сюандзан, който отива до Индия за да вземе будистките канони и чието пътешествие после става основа на един от шедьоврите на древнокитайската литература "Пътешествие на Запад". В определен период тук е имало 3000 будистки монаси, като са изградени манастири и будистки пещери около града. Гаочан е бил най-големия будистки център по целия Път на коприната и е бил възхваляван от много вярващи будисти. В същото време, в града е съществувала школа за конфуцианство и църква на несторианското християнство.

Когато се установява уйгурското царство Каракходжа, това донася и тяхната религия на манихейството. Що се отнася до Исляма, който е преобладаваща религия в Синдзян-уйгурския автономен район, той най-вероятно е донесен чрез караваните и става водеща религия през 1390 г. Това довежда до разрушаване на статуи и стенописи с будистка тематика. Селяните използват ярко нарисуваните стени за тор, а дървените скулптури и други елементи – за източник на дърва. Така, Гаочан се връща към изначалния си вид на пустиня.

През ХІХ в. чуждестранни археолози започват да изследват този район и да откриват важна информация за миналото му. Това, за съжаление, води до факта, че много от намерените безценни исторически реликви сега са собственост на музеи в Лондон, Санкт Петербург, Берлин, Ню Делхи и др.

През 1961 г. Гаочан минава под попечителството на държавата. В момента, някои от руините се възстановяват с туристическа цел.