Марко Поло много бързо усвоява добре монголски и китайски. Той се запознава много добре и с политиката, икономиката и културата на Китай, както и с обичаите и церемониите в императорския двор. Хан Кублай го харесва много и му гласува доверие като не само му поверява много задължения в столицата, но и го праща на проверка в провинциите и Бирма и Индия. Той посещава места, които са посетени от други европейци чак през ХІХ в. Където и да отиде, Марко Поло изучава внимателно местните условия и обичаи, както и местните залежи на суровини и специфични продукти.

Но за него най-любима си остава столицата Камбалук или Ханабалик (т.е. 'града на хана'), която впоследствие е част от Пекин. Ханът построява града тук, защото астролозите предсказват, че ако остане в старата, в нея ще избухне въстание. Марко Поло описва града като най-величествения в света. В укрепеният вътрешен град се разполага императорския дворец, зали и градини. Той нарича двореца "най-великия палат на всички времена". Покривът на двореца блестял под светлината с различни цветове – жълто-червено, лазурно, зелено и виолетово. Недалеч от палата, имало изкуствен хълм, на който били засадени дървета от цял свят. На върха му имало беседка за да си почива хана. В подножието му имало езеро, където плували рибите за ханската трапеза. Ханът имал над 10 000 телохранители, както и множество наложници, като всяка година идвали 30 нови, специално избирани в района Кунгурат. Стените му били покрити със злато и сребро и в главната зала можели да ядат заедно 6 000 души. Там се държал табун от 10 000 бели петнисти коне, чието мляко било специално за ханското семейство и неговото племе. "...мраморен палат с позлатени стени, изрисувани умело с хора и животни...всичко изпълнено с такова майсторство, че ги гледаш с наслада и удивление". Марко Поло обича много и град Ханджоу, известен с каналите си, защото той много прилича на родната му Венеция.

Към този период, Китай е достигнал невиждани за тогавашна Европа висоти в изкуствата – както фините, така и приложните. Литературата също е на голяма почит. Вече е изобретена хартията и може да се намерят книги по философия, религия и политика, както и обширна енциклопедия, съставена под егидата на императора. Използват се механични уреди, а в повечето райони на империята може да се търгува с книжни пари. Те така го поразяват, че той пише: "С тези парчета хартия те могат да купят и платят за всичко. И мога да ви кажа, че хартиите, които струват 10 безанта, тежат по-малко от един безант." Вътрешната икономика на тази огромна империя надвишава тази на цяла Европа. Например, производството на желязо е 125 000 т./годишно, което в Европа става възможно чак през ХVІІІ в.; на солта само в една провинция е 30 000 т./годишно. В този свят на невиждани чудеса, Марко Поло, заедно с роднините си, прекарва 17 години.