В днешната ни рубрика"Пътешествие из Китай" ще ви запознаем с древното градче Ситан. Вие знаете, че в източния крайбрежен район в Китай има обширна плодородна земя. Там се намира и китайският финансов център –Шанхай, както и Суджоу и Ханджоу,наричани "рай на Земята".Между оживените градове са разположени и редица градчета и села на вода като Джоуджуан, Уджън и др.,които отдавна се ползват с популярна слава в Китай. В днешната ни рубрика няма да ви разкажем за тях , а за друго градче на име Ситан. В него можем да видим как малки мостове, бистри реки и уютни селски домове са хармонично комбинирани в едно. Тази гледка е характерна за Южен Китай. Обаче в село Ситан вие можете да забележите други специфични неща, различни от другите градчета и села на вода.

Градче Ситан е разположено в пределите на град Дзясин, провинция Джъдзян, Източен Китай. То вече има 700-годишна история. То заема само десетина квадратни километра площ, но е заобиколено от градовете Шанхай, Суджоу и Ханджоу с над хиляди квадратни километра площ. От където и да дойдете, като стъпите на земята на Ситан, вие ще бъдете учудени от уличките с настилка от светлозелени камъни, както и от изградения коридор по речния бряг, безбройните, различни по големина, мостове. Всичко това придава особен колорит на това градче.

В южен Китай, през лятото дъждовете са всекидневие.Когато долита гръм от мрачното небе, туристите, които не носят със себе си чадъри или дъждобрани, въобще не се страхуват от евентуален дъжд, защото в градчето Ситан навсякъде можеш да се пазиш от дъжд в коридорите – едно от трите чудеса в Ситан. В Ситан, според традиционен архитектурен стил предните входове на ресторантите, хотелите и магазините, така и обикновените жилищни помещения са свързани с улиците, които се простират пред тях, а задните им входове гледат към реките, които минават зад тях. Ако неочаквано те сполети дъжд, ти можеш във всяко време да влезеш във всяко помещение през предния му вход и да излезеш през задния вход на коридора, изграден по речния бряг.

Коридорите могат да се видят навсякъде в градчето.Коридорът обикновено е широк 2 метра, с дървена конструкция, с покрив от керамични плочки . Коридорът се простира обикновено по речния бряг. Коренякът Уан Шълин, който вече е живял над десетки години в Ситан, ни обясни, че коридорите в Ситан са необходими като метрото и обществените рейсове за местните жители. Той изтъкна:

"Още от основаването на Ситан в коридора са отворени магазини и започва да има търговската дейност. В Южен Китай често вали дъжд. Хората , като излизат навън , при дъжд няма къде да се скрият. Тези условия накарват местните хора, особено търговците да разрешат въпроса за подслона на пътниците за пазене от евентуален дъжд. За да привлекат купувачи, търговците решили да удължат покривите и стрехите на магазините си, чак до речния бряг. Когато стрехите са подпрени отдолу, тогава е оформено широко пространство под тях. След като бил оформена търговската улица, тези отделни пространства под отделните стрехи били обединени в единен дълъг коридор."

В Ситан, разходката в коридора означава разходка по речния бряг. Второто от чудесата в Ситан са онези различни по размер и архитектурен стил мостове над реките. В Ситан има около стотина моста . Едни имат по един отвор, други – по три отвора. По материал едни са дървени, а други - каменни. През изминалите стотина години почти всички са били реставрирани или обновени. За всеки от тях се разпространяват много легенди. Ако ви интересуват тези легенди, можем да ви ги разказваме няколко денонощия. Сега ще ви разкажем една легенда за един от мостовете.

В северната част на Ситан има един каменен мост с един отвор. Това е най-високият мост в Ситан. Той е висок 6 метра и дълъг 30 метра. Като се качим по стълбището, ще забележим образ на лежащ дракон по настилката на моста. Казват, че преди 300 години този мост бил дървен. Обаче тогава той бил разклатен и загрозен поради несвоевременен ремонт. Един ден, една бременна жена паднала от моста поради невнимание и се удавила. Тогава един майстор по бамбукови изделия, живеещ съвсем близо до моста, решил да го ремонтира. За десет години той тичал тук –там, за да набере паричните средства. Обаче като били изразходвани парите, строителството на моста още не било довършено. Майсторът починал от непосилен труд. По-късно, един продавач на строителни каменни материали бил трогнат от поведението на добрия майстор и дарил част от своите каменни материали. В крайна сметка бил изграден този мост.