Драги приятели! В днешната рубрика"Пътешествие из Китай" ще ви запознаем с Дзиндъджън – родината на порцелана. От древността Китай се нарича страна на порцелана. Транскрипцията на думата"порцелан"("China") на английски език съвпада точно с думата"Китай"("China"). Това са най-убедителните аргументи за вековната история и високата технология на порцелано-фаянсовата промишленост на Китай. Китай с помощта на порцелановите технологии не само произведе безбройни изящни изделия на изкуство, но и вписа светлата страница за порцелано-фаянсовата промишленост в историята на Китай. Едновременно с това са били създадени редица градове, които са известни с производство на порцеланови изделия. Най-известният от тях е градчето Дзиндъджън. В днешната ни рубрика ще ви заведем на обиколка именно из него.

Градчето Дзиндъджън се намира в североизточната част на провинция Дзянси, Източен Китай. Преди 290 години, когато френският религиозен проповедник Пер д,Ентрекол за първи стъпи на земята на Дзиндъджън, той описа на приятелите си източнокитайското градче на порцелана така: Дзиндъджън се намира в равнината ,обкръжена от редица хълмове.Две реки извират от близкия хълм и се сливат в една. А по нея се образува километрово пристанищно градче. Когато влезем в него, на пръв поглед се виждат буйни огньове и димен облак, през които личи контура на градчето. А нощем градчето като че ли потъва в огньовете.

Дзиндъджън представлява градчето, поддържано от монотонния занаят – производство на порцеланови изделия. Заради наличие на реката са били създадени условията за изграждане на пещи за порцеланови изделия, които образуват градчето. Неугасващите огньове в пещите за порцеланови изделия оттогава досега вече горят над хиляда години.Порцелановите изделия се считат за душа и живот на градчето. Те дават основния поминък на градчето., и без тях то не може да съществува.

Поради производството на порцеланови изделия градче Дзиндъджън става красиво и богато. Днес в това 1.4-милионно градче може да се виждат широки улици и високи сгради, обаче привлекателните модерни в него никак не могат да скрият отпечатъка от вековната история на градчето като край на порцелана, и да спрат потока от туристи от чужбина, привлечени от порцелановите изделия.

Още преди 2000 години в Дзиндъджън възниквасе появява порцелановия занаят. Досега в центъра и околностите на Дзиндъджън още добре са запазени останките и развалините от древните пещи за порцеланови изделия. Интересно е , че по структура градчето в началната фаза е изградено върху основите на пещите за порцеланови изделия и оттам постепенно е оформен центъра му. Коренният жител г-н Джън Пън изтъкна:

"В старата част на градчето е трудно да се намерим една равна пресечка или един равен булевард.Например, отзад пресечката Пъндзя може да видим развалините от рухналата тогава пещ. Сега тукашните сгради са изградени изцяло около развалините от тази пещ. В старата част на градчето навсякъде може да се видят подобни квартали. И това може да покаже колко проспериращо е тогавашното градче, чиито пещи са разпръснати като звезди навсякъде в пределите му.

В контраст с обикновените жилищни помещения, редица огромни помещения за отливки и пещи много повече бият на очи Те заемат по стотина или хиляда квадратни метра. Именно от тях са произведени безбройни бели като сняг, тънки като хартия, лъскави като огледало и звънливи като камбанен звън изящни порцеланови изделия. Тук туристите могат да видят със собствените си очи как отливки от обикновена глина се превръщат в изящни порцеланови изделия.

Общо казано, производството на порцеланови изделия се състои от две звена : правене на отливки и изпичане. Майсторът за отливки трябва да уточни дозата глина за всяка отливка. Всички отливки за едно и също порцеланово изделие трябва да бъдат еднакви по форма и размер.А огнярят на пещта може да прецени точно силата на огъня според опита си, както и това например, кога и какво количество дърва трябва да сложи в пещта, кога трябва да сложи сухи или влажни дърва, и кога трябва да изгасиугасне огъня в пещта.

Драги приятели! Тази седмица ви предадохме първата част от статията, а през следващата седмица ще продължим с втората част от тази статия.