Едно от най-великите изобретения на древен Китай е набирането на чиновници чрез открити изпити. Тази система даже е оказала влияние на формирането на западната система на държавните служители в по-ново време.

В древен Китай с развитието на обществото се развива и системата за набиране на чиновници. Корените и можем да проследим още в пре-Цинския период (преди 2 в.пр.н.е.). Според принципите на патриархалното общество, владетелят определял постовете и възнаграждението по степента на кръвно родство. От династия Хан (2 в.пр.н.е. – 2 в.) е приета система на назначаване по препоръка. Местните правителства препоръчвали талантливи хора за явяване на изпит и назначаване към императорския двор. От династия Суей (581-618 г.) започва постепенно да се формира системата на държавните изпити. Именно тя става основен източник за набиране на чиновници през следващите династии.

За разлика от предишните начини на назначаване на постове, системата на държавните изпити разрешава да участват хора с различен обществен статус и независимо от произхода и препоръките им. Всеки добродетелен и здрав мъж можел да се яви на изпитите. Това стимулира смесването на социалните слоеве и засилва създаването на управляващата политическа сила.

Императорските изпити се провеждали открито и постовете се разпределяли според оценките. С натрупване на опита се стига до една система на честна надпревара и ясни изпитни правила. Например, за да пресекат преписването, изпитваните били карани да живеят заедно в място, откъснато от останалия свят. По време на изпита е били пазени много строго. Също така, се е обръщало голямо внимание на справедливото оценяване на отговорите. На всеки кандидат се давал номер, под който се водил, вместо по име, а отговорите му били преписвани от трето лице и чак тогава представяни за проверка, за да не бъдел разпознат кандидата по почерка.

Пътят към чиновническия пост чрез държавни изпити бил тежък и заобиколен. Те трябвало да минат първо през провинциалните и градските изпити, които отсявали по-голяма част от кандидатите. Само малцина късметлии могли да се явят на финалния тур изпити, които се провеждали в самия императорски дворец и били ръководени от самия император. След приключване на изпита се изнасял списък на успешно преминалите изпита и постовете, на които се назначавали. Победителите били ескортирани от почетния императорски караул. Хората излизали на улицата за да се любуват на новите чиновници. Най-щастливите моменти в живота на учените по това време били "нощта на сватбата и деня, в който името им се появявало в златния списък".

Успешно преминалите кандидати били разделяни в 3 категории според резултатите им:

? Шънюан (shengyuan) - на местно равнище, давано всяка година

? Дзюжън (juren) – на провинциално равнище, давано на всеки 3 години

? Дзиншъ (jinshi) – на държавно равнище, давано на всеки 3 години

Тази система породила и много трагедии. За период от 10 години студентите се посвещавали само на учене единствено за да могат да минат изпита и да получат пост. Без съмнение, това причинило изкривявания в характера на някои от тях.

Системата на държавните изпити била основния механизъм за осигуряване на предани чиновници. Това, от своя страна, осигурявало целостта на китайската държава и се противопоставяло на стремежите за местна независимост и разрушаване на централизацията. Постовете се раздавали по провинциални и префектурни квоти, което означава, че чиновниците били набирани от цялата страна, в правопропорционален брой спрямо населението на тяхната провинция. Талантливите хора от цял Китай, даже от районите в неизгодно положение, като тези по периферията на страната, имали възможността да успеят чрез изпитите да изпълнят мечтата си за взимане на пост.

Системата на държавните изпити също спомагала за поддържане на културно единство и единодушие по основните ценности. Еднаквият учебен материал предполагал, че толкова много хора, стремящи се да станат част от елита на страната, били обучавани в една и съща ценностна система. Само 5% от кандидатите достигали до някакъв пост. Останалите, които не загубили богатството си и социалното си положение, като ортодоксални Конфуцианци, ставали учители, меценати или ръководели местни проекти, като напоителни работи, училища или благотворителни организации. Така например, Ли Шъджън, автор на класическия сборник по китайска медицина "Compendum of Materia Medica", се посветил на научна работа след като многократно се провалил на изпитите. Друг подобен случай е с известния класически поет Ли Бай, творил през династия Тан.

За явяване на държавните изпити се изисквало да се познава наизуст целия свод на Конфуцианския канон, който включвал 9 сборника със образци на поезията, философски размисли, история, морален кодекс и други, съставени още преди новата ера, т.е. много далеч във времето. Кандидатите трябвало да могат да цитират тези сборници без грешка и да напишат стихотворение и есе по модел на древните творби, да отговарят на въпроси.

Тези изисквания стеснявали и поставяли шаблон на мисленето на кандидатите и не показвали практическите им познания. Поради това, с времето системата на императорските изпити постепенно започнала да губи значението си, а и пречела до някаква степен на развитието на обществото. Освен това, тази система засилила различието между образованите, изучени по конфуцианската система, и обикновените хора. Въпреки това, тя е изиграла активна роля в развитието на културата и образованието. Тя стимулирала интереса към ученето. Също така, тя повишила равнището на чиновниците и укрепила социалната основа на управляващата класа чрез подбиране на най-добрите от всички обществени кръгове. Принципите на достъпност и честност за дълго време останали като обществена ценност. Културното единство карало хората да се отъждествяват по-скоро с националните, отколкото с местните цели. Това е един от важните корени на национализма, който заема изключително важно място в политиката на Китай през 20-ти век.

Системата на държавните изпити не се използвала временно по време на династия Юан и Царство Тайпин, и напълно изоставена през династия Цин (17-20 в.).За цялата 1300-годишна история на държавните изпити били назначени около 110 000 дзиншъ – успешно преминали изпита в двореца, и милиони дзюжън.

В края на династия Цин Китай понася редица тежки загуби и е принуден да преработи образователната си система, задушаваща се под бремето на системата на държавните изпити. С отварянето на все повече и повече модерни училища, повечето от които с чужди езици, военни и технически институции, Китай окончателно премахва системата на държавните изпити през 1906 г.

В момента в град Динджоу в провинция Хъбей се строи музей на системата на държавните изпити. Той ще бъде разположен в помещение, построено през 1738 г. по време на император Цянлун от династия Цин, специално за провеждането на изпитите. Сега зданието се реставрира, като ще бъдат вложени 3 милиона юана (около 361 000 щ.д.). ще бъдат изложени материали, запознаващи посетителите с историята и развитието на системата на държавните изпити в Поднебесната.