Драги слушатели, добре дошли в рубриката "Музикална разходка". Приятно ми е да се срещнем отново. Пред микрофона е Ива.

Днес ще ви предложа две песни на певеца Джан СинДжъ. В предишните ми предавания съм ви го представяла. Гласът му е като него самия – чист, нежен, срамежлив и меланхоличен. Песните му са толкова нежни, гласът му е висок и фин, затова е наричан "принц на любовните песни".

Първата песен е "Вяра". В песента се казва: "Когато слушам меланхолична музика, ще си спомням болката. Когато виждам бяла луна, ще си спомням лицето ти. Знам, че не трябва да си спомням. Но още те мисля, тъй като ме боли сърцето. Аз знам, глупавите ми думи те накараха да се ядосаш и да ме напуснеш. Ако в онзи миг, те бях целунал и те прегърнал, нали днес щяхме да бъдем най-щастливите влюбени в света? Но след толкова години, ти спомниш ли си за нашата хубава любов? Любовта към теб е моята вяра, моята сила, която идва от душата си. Чуваш ли вика ми? Желая да се върнеш!

```````````````````````````

Втората песен е "Прекалено". В песента се казва: "Не ти ли дадох прекалено много обещания, или това още не е достатъчно? Това само те разглезваш. Аз се преструвам, че не обръщам внимание. Аз считам, че някой ден, ти ще ме разбереш и сърцето ти ще се трогне. Но досега, всички мои мечти се разбиха. Ти ми отвръщам само със сълзи и съжаление, аз получавам сълзите и съжаленията ти. Може би, не трябва да те обвиня. Може би аз ти дадох прекалена свобода, което ти не разбра.

`````````````````````````````

Драги слушатели, влюбените се нуждая от собствено пространство и свобода. Но всичко трябва да бъде точно, а не прекалено. Иначе ще донесе нещастие.