Едно от най-великите изобретения на древен Китай е набирането на чиновници чрез открити изпити. Тази система даже е оказала влияние на формирането на западната система на държавните служители в по-ново време.

В древен Китай с развитието на обществото се развива и системата за набиране на чиновници. Корените и можем да проследим още в пре-Цинския период (преди 2 в.пр.н.е.). Според принципите на патриархалното общество, владетелят определял постовете и възнаграждението по степента на кръвно родство. От династия Хан (2 в.пр.н.е. – 2 в.) е приета система на назначаване по препоръка. Местните правителства препоръчвали талантливи хора за явяване на изпит и назначаване към императорския двор. От династия Суей (581-618 г.) започва постепенно да се формира системата на държавните изпити. Именно тя става основен източник за набиране на чиновници през следващите династии.

За разлика от предишните начини на назначаване на постове, системата на държавните изпити разрешава да участват хора с различен обществен статус и независимо от произхода и препоръките им. Всеки добродетелен и здрав мъж можел да се яви на изпитите. Това стимулира смесването на социалните слоеве и засилва създаването на управляващата политическа сила.

Императорските изпити се провеждали открито и постовете се разпределяли според оценките. С натрупване на опита се стига до една система на честна надпревара и ясни изпитни правила. Например, за да пресекат преписването, изпитваните били карани да живеят заедно в място, откъснато от останалия свят. По време на изпита е били пазени много строго. Също така, се е обръщало голямо внимание на справедливото оценяване на отговорите. На всеки кандидат се давал номер, под който се водил, вместо по име, а отговорите му били преписвани от трето лице и чак тогава представяни за проверка, за да не бъдел разпознат кандидата по почерка.

Пътят към чиновническия пост чрез държавни изпити бил тежък и заобиколен. Те трябвало да минат първо през провинциалните и градските изпити, които отсявали по-голяма част от кандидатите. Само малцина късметлии могли да се явят на финалния тур изпити, които се провеждали в самия императорски дворец и били ръководени от самия император. След приключване на изпита се изнасял списък на успешно преминалите изпита и постовете, на които се назначавали. Победителите били ескортирани от почетния императорски караул. Хората излизали на улицата за да се любуват на новите чиновници. Най-щастливите моменти в живота на учените по това време били "нощта на сватбата и деня, в който името им се появявало в златния списък".

Успешно преминалите кандидати били разделяни в 3 категории според резултатите им:

? Шънюан (shengyuan) - на местно равнище, давано всяка година

? Дзюжън (juren) – на провинциално равнище, давано на всеки 3 години

? Дзиншъ (jinshi) – на държавно равнище, давано на всеки 3 години

Тази система породила и много трагедии. За период от 10 години студентите се посвещавали само на учене единствено за да могат да минат изпита и да получат пост. Без съмнение, това причинило изкривявания в характера на някои от тях.

Системата на държавните изпити била основния механизъм за осигуряване на предани чиновници. Това, от своя страна, осигурявало целостта на китайската държава и се противопоставяло на стремежите за местна независимост и разрушаване на централизацията. Постовете се раздавали по провинциални и префектурни квоти, което означава, че чиновниците били набирани от цялата страна, в правопропорционален брой спрямо населението на тяхната провинция. Талантливите хора от цял Китай, даже от районите в неизгодно положение, като тези по периферията на страната, имали възможността да успеят чрез изпитите да изпълнят мечтата си за взимане на пост.