В Китай има такава легенда: един рибар объркал пътя и влязъл в една долина,обрасла с цъфнали праскови. Рибарят забелязал, че жителите там въобще не знаели нищо за външния свят и дълги години живеели в пълна изолация от външния свят. Обаче животът им бил весел и спокоен. Откритието на рибаря се разнесло нашироко.Онези отшелници, на които омръзвал земния живот, мечтаели да отидат в това приказно място.Това е именно днешната прасковена градина ,разположена близо до южнокитайския град Чандъ, провинция Хунан.Сега ще ви разкажем за това място,наричано земен рай.

С кола от Чандъ до прасковената градина има само половин час път. Като минем през огромната дървена арка с резба пред нас се разкрива необятна прасковена гора. Казват, че площта на гората е над 130 хектара с над 100 хиляди дръвчета. През пролетта, когато разцъфтят прасковите, като че ли всичките неща са обагрят с червена заря.

По пътеката, вървяща посред прасковената гора, можем да се качим нагоре, насред пътя се вижда съвсем малка пещера. Като минем през отвора й, пристигаме в селото на име Чинжен, откъснато от външния свят.Това село се намира на съвсем скрито и тайствено място, защото до него има само един единствен път , който се започва от отвора на пещерата. Екскурзоводката Чжоу сподели с нас:

"Когато минем през отвора на пещерата, ще видим жилища,обработвани площи и рибарници вътре в селото. В селото живеят общо 9 семейства. Повечето от тях носят фамилно име Чин. Едни от личните им вещи са направени собственоръчно, а други са докарани на гръб отдолу.Постройките са с дървена или бамбукова структура."

Когато се намираме в това древно село, като че ли се почувстваме отдалечени от еснафщината и светския живот. Дървените или бамбуковите жилищни помещения във формата на кула се издигат край оризищата или рибарниците. А около тях виреят черници или праскови. На мегданите пред жилищните помещения децата играят често до самозабрава. На трите страни на селото се издигат планини, а от другата се простира езеро.Казват, че прадедите на това село били бегълци от династията Чин,просъществувала преди 2 хиляди години. Те се преселили тук от далечните места с цел да избягат от войните и метежите. Оттогава те и техните потомци живеят постоянно тук и се намират в пълна изолация от външния свят.

Поради развитието на туризма външни хора често посещават това село. Обаче в селото цари както преди тишина и спокойствие и добре са запазени предишните скромни първобитни обичаи. Под стрехите на една дървена къща имахме среща с възрастна жена. Малко след срещата тя ми поднесе чаша с подобна на супа течност. От нея се издигаше хубав аромат. Моят местен спътник г-н Тан Чиджъ ми каза, че това е особен вид чай на име "Лейча". Поднасянето на такъв чай означава най-голяма любезност към гостите.

"Този чай се приготвя по следния начин: Най-напред поставяме няколко парчета джинджифил, определена доза ориз и чай в сурово състояние, както и определена доза сусам и фъстъчени зърна в голям хаван. С чук ги начукваме, докато ги строшим. После ги поставят заедно с вода над огън, за да ги сварим. Този чай има лечебно въздействие за болни от ревматизъм,температура и настинка."

Той ни представи, че през мъртвия сезон тук често се организират приятелски срещи. По време на срещите, на масите се поднасят сварен чай"Лейча", както и други ястия и храни като пържени мекици, туршия и др..Участниците пият чай и си приказват. Такива срещи често пъти продължават от сутрин до вечер. От това можем да видим какъв спокоен живот те прекарват.

Тук има много интересни неща, за което можем да ви разкажем.Например,навсякъде се виждат каменни паметници със стихове на поети от древен Китай.

Накрая ви подсещаме, че има изключително удобен транспорт до прасковената градина. Например, има преки полети от Пекин,Гуанджоу и други големи градове. От град Чанша – столицата на провинция Хунана до Чандъ има само един час път по магистралата.