Храмът е известен почти за всеки китаец, дори и с първоначално образование, защото в читанката на китайските първолаци е поместено едно стихотворение на известния поет Джан Джи от династията Тан,просъществувала преди 1000 години. В творбата си той живо описва нощната картина на храм"Ханшан" така: "при залезът на луната се дочува гарванов печален писък и навсякъде се усеща студ от слана, кленовете по речните брегове и рибарите в лодките се измъчват от безсъние.Въпреки че храмът"Ханшан" е разположен надалече от град Гусу (древното име на Суджоу ), в полунощ до лодките долита камбанен звън откъм храма." Дълги години безброй хора още помнят името на храма"Ханшан" заради това стихотворение. Привлечени от изумително красивото описание на храма, мнозина пристигат от далечни места в Суджоу, за да го разгледат и да видят промяната ,станала с него през изминалите години.

Храмът"Ханашан" се намира недалече от центъра на град Суджоу. Като минем през няколко засенчени от чинари улички и пресечки, щеда видим една рекичка,пресичаща западното предградие на Суджоу, а храмът "Ханшан" е разположен тъкмо на брега й.

Храмът"Ханшан" е будистки храм с 1400- годишна история. Тойт гледа на запад. Площта му е около десет хиляди квадратни метра. В основната му зала е разположена статуя на Тасагата –едно от учтивите звания на Буда, а от двете страни – 18 статуи на Арохат –едно от десетте учтиви звания на Шакямони –основоположника на будизма. Тези статуи са с различни лица. Вляво и вдясно от залата се издигат две камбанни кули. На Нова година хората прииждат в храма да слушат новогодишния камбанен звън, за да разсеят скръбта и отегчението си и да направят молебен за урожайна година.

За произхода на храма"Ханшан" има различни легенди. Една от тях се разпространява като гореща тема на разговор чак и до днес. Екскурзоводът г-н Тън Тън сега ще ви разкаже именно за това.

"Що се отнася до произхода на името на храма"Ханшан", г-н- Тън Тън разказа, че някога в храма живеели двамата настоятели Хан Шан и Шъ Дъ. Те двамата ръководели службата в храма. Те били много скромни и отстъпчиви.Понякога не можели да отсъдят категорично някои въпроси. Един ден двамата заварили там една старица. Старицата споделила с тях мнението си, че е необходимо някакво вълшебство човек за да може да стане достоен настоятел.След това старицата накарала двамата монаси да се състезават с вълшебства. Тя предупредила, че който от двамата победи , той ще стане водещ настоятел на храма, а храмът ще носи името му."

След това старицата , като сочела с пръст реката пред храма, казала, че над нея липсвал мост. Местните хора минавали реката обикновено само с помощта на лодки, затова било доста неудобно. Тя предложила двамата да продемонстрират вълшебство и да построят един мост над реката. Който успеел да изгради мост, той се считал за по-способен. Тогава монахът Шъ Дъ пръв приложил вълшебен трик. Той съблякъл расото си и го хвърлил на повърхността на реката и го превърнал в мост. За съжаление, под този мост нямало подпори. Като задухал вятър, мостът едва не рухнал. Тъкмо тогава Монахът Хан Шан прибързано забол тоягата си в брега. След като приложил вълшебен трик, той изведнъж превърнал тоягата си в едно дърво и го свалил и преметнал през двата бряга. Така над реката се появил здрав и стабилен мост. Като видяла това резултат, старицата отсъдила с усмивка:" Изглежда ,че Хан Шан е по-способен." Така монахът Хан Шан станал главен настоятел, а храмът приел името му. Понеже тоягата му била направена от кленово дърво, мостът се нарича кленов мост.

В Китай има безброй храмове и църкви, а храмът "Ханшан" е единственият храм, който носи името на монах. И досега в храма"Ханшан" още стоят статуите на монасите Хан Шан и Шъ Дъ. Единият държи стрък лотос – свещено цвете в будистката религия, а другият носи в ръка една кутия. Казват, че тези две неща, предадени от учителя им на смъртно легло, символизират надеждата на учителя им те да съжителствуват в дружба.