Скъпи приятели, както ви съобщих в предишните рубрики, от 25-ти т.м. до 8-ми ноември делегацията на нашето Радио ще бъде на посещение в Русия, България и Унгария. Затова съм принудена да напиша днешната и следващата рубрика предварително, за което много ви се извинявам. Но въпреки това, предполагам, че темата на тези две рубрики няма да е скучна за вас. Защото знам, че много наши слушатели проявяват интерес към религията на Китай, като будизъм, даойзъм и др. По този повод, в днешната и следващата рубрика накратко ще ви разкажа за главните видове религии, които са най-разпространените в тази древна и съвременна държава.

Будизмът е пренесен в Китай през първи век. След дълъг период на еволюция в Китай се оформят три течения на будизма – китайски, тибетски и бали. В Китай има общо около 9500 будистки храма и приблизително 200 хиляди будистки монаси.

Най-разпространен в страната е китайският будизъм. Тъй като при него няма някакви строги ритуали за присъединяване към религията,последователите му трудно могат да бъдат преброени,но в Китай има около 40 хиляди будистки монаси и монахини и над 5000 храма.

Тибетският будизъм се практикува от около 7 милиона души в Тибет, във Вътрешна Монголия и в районите, където живеят малцинствата му, уйгури, наси, прими и монба. Има 120 хиляди лами и монахини, 1700 живи Буди и 3000 храма.

Будизмът пали има около 1.5 милиона последователи в районите на малцинствата даи, блан, ва и ачан. Този вид будизъм има близо 9000 монаси и монахини и 1400 храма.

Китайската будистка асоциация е основана през 1953г. в Пекин. В Китай има много научни институти, изучаващи будизма, като например Института за изучаване на будистката култура. В страната има 14 будистки теологически института и множество будистки списания, като напрамир "Будистки глас", "Будистка култура" и др.

Макар в Китай да има храмове на Конфуций, той не е бог, а велик човек, който създава етическа система, оказала влияние върху формирането на китайското общество в течение на много векове.

Конфуции, или Кондзъ, е роден през 551 година и умира през 479 г. преди Новата ера, на 73 години. Получава голяма известност и признание едва след смъртта си. По онова време са имали право да отворят училища само на представители на властта, а не от частни лица. В училищата не се приемали хора от простолюдието. Конфуций разбива този монопол, открива училище и обучава срещу почти символична такса. Той учи учениците си не само да наизустяват материала, но и да разсъждават върху него.

Етическата система изградена от Конфуций се основава на подчинение, уважение, безкористност, работа за обществото. Според Конфуций обществото трябва да определя задълженита и привилегиите, и да има йерархия на отговорностите. Поданиците трябва да се подчиняват на властелина, но той трябва да се грижи за хората си. Мъжете имат морални задължения към жените и децата си, които трябва да им отговарят с вярност и обич. Учението на Конфуций е прагматично и е възприето от китайските управници. То помага да бъде изградена държавната система и да бъде създаден държавен апарат от образовани, компетентни и като цяло честни хора. Учението проповядва също почит към традициите и предците.