Драги приятели! В днешната ни рубрика"Пътешествие из Китай" ще ви запознаем с жените от Хуйан с подчинение на Чуанчжоу, провинция Фуджиан.

Град Чуанчжоу се намира в югоизточното крайбрежие на Китай. Той е известен емигрантски град. Той е богат на туристически ресурси като синьо небе и море, изумителни пейзажи. Този град се счита и за световен религиозен музей. Там има много забележителни даоистки,будистки, ислямски и християнски храмове ипаметници. Освен това бихме искали нужда да ви разкажем и за жените от околия Хуйан, както и за тяхната специфична носия и ритуали.

По крайбрежието на околия Хуйан, град Чуанчжоу често се виждат някои селянки в специфична носия. Красивите им шалове и едрите бамбукови шапки почти покриват лицата им.Те носят съвсем къси горни дрехи,които едва покриват пъпа им. Те се обличат с черни панталони с широки крачоли. На кръста си имат различни видове широки или тънки пъстроцветни или сребърни коланчета. Туристите шеговито и иронично наричат шаловете им феодални,късите им горни дрехи –икономични,сребърните коланчета –корем с демократичен оттенък, а широките им крачоли – прахоснически. Странните им украшения и носия предизвикват вниманието на много китайски и чуждестранни учени. Техни ображения често се явяват в изданията като книги, вестници и списания чрез преработката от писатели и фоторепортери.

Туристите, като пристигнат в Хуйан, би трябвало да посетят жените там. С голямо любопитство те се стараят да узнаят секрета на носията им. Екскурзоводките ни споделят, че преди 100 години жените там не са носели шапки. При излизане от домовете си младоженките и жените,които още нямат деца,обикновено носят шалове, за да не могат непознати да видят лицата им. Те свалят шаловете си, само след като угасят лампите и легнат в леглата си.Наред с непрестанното социално развитие тамошните жени имат все повече и повече възможности да работят. Така те имат възможност да се учат от начина на живот на жените от други райони, например, започват да носят шапки, за да се пазят от вятър и дъжд. Оттогава по крайбрежието често се виждат красиви момичета с шапки, които работят заедно. В шапките си слагат и техните секретни вещи. Момичето на име Чжан Цонпин ни разказваше:

"В шапката те скриват много лични вещи като огледалце,гребен, фотоснимки и др. По горните им дрехи обикновено няма джобове, затова те слагат личните си предмети в шапките си. Например, като излизат някъде като наемни работнички,те слагат и работната си заплата също в шапките си. Така шапката им вече играе ролята на портмоне.

В резултат на общественото развитие в околията Хуйан е станала огромна промяна. Промяната е станала не само в шапките им, но и в носията им. Такава промяна в известна степен е станала благодарение на трудолюбието им. По-рано те носят много широки и дълги горни дрехи. Даже предницата им може да покрива колената им. Освен това те носят и поли на плисета. А по-късно, поради това, че те трябва да се занимават с физически труд заедно с мъжете на крайбрежието, се е променила и носията им. За да се създадат улеснения за физически труд, ръкавите и предниците на дрехите им стават все по-къси.

Като се спря на промяната в носията на жените от Хуйан, г-н Джън Венвей изтъкна:

"От съображения за практицизъм женските дрехи в Хуйан са преработени така: с по-къси и по-тесни ръкави, с по-къси предници, а панталоните с по-широки крачоли,отколкото преди, за да създадат улеснения за крайморски физически труд. Например, като слизат в морето, много лесно е да запретват крачолите си. От това се вижда, че такива дрехи имат голямо практическо значение.От естетична гледна точка основните цветове на женските дрехи в Хуйан имат различно значение. Например, жълтият цвят представлява златист пясъчен плаж и слънчева светлина, синият цвят – синьо небе и море, а белият цвят – бели морски вълни.

Сега накратко ще ви разкажем и за специфичната брачна церемония на момичетата в Хуйан. По-рано преди да се омъжи, момичето въобще няма възможност да се види с избраника си, даже то няма никаква информация за него, защото бракът му е решен не от самата младоженка, а от родителите й. От четвъртия ден от сватбата до раждането на бебето младоженката по обичаи трябва да живее при родителите си. За цяла година тя може да се вижда с мъжа си само няколко пъти. Нещо повече, срещата й с мъжа си обикновено става през нощта, а до разсъмване тя трябва да се прибере при родителите си. Чак след като се роди бебето, тя може да се премести за постоянно в къщата на свекървата си. Именно поради такъв специфичен брак през целия си живот жената въобще не вижда физиономията на мъжа си. Бракът на тамошните хора също представлява атракция за туристите. Разбира се , всичко това е в миналото. Но досега такава брачна церемония все още предизвиква интерес и любопитство на учените и туристите.