Провинция Джъджиан ,известна като край на риби и ориз представлява и главната база за чай. Като се спираме на зелен чай, не можем да не говорим за чай "Лонджин". Чаят "Лонджин" има дълга история за култивиране и за него има много хубави легенди. Хората от поколение на поколение му придават много културен колорит. Затова чаят"Лонджин" всъщност представлява визитната картичка на провинция Джъджиан. В днешната ни рубрика"Пътешествие из Китай" ще ви разкажем за чая"Лонджин".

Много хора на Джъджиан консумират зелен чай"Лонджин". След целодневен труд, като се запари и чаша ароматен чай, умората постепенно се стопява.

Чаят"Лонджин" вече има 1200-годишна история на култивиране. Родното му място е село"Лонджин", разположено югозападно от известното Западно езеро, град Ханджоу. Зад селото се намира планината"Шъфън".Планината е обрасла с буйни дървета,затова добре се запазва влажността. Отдалече се виждат гъсти изпарения от планината..Именно при такъв умерен и влажен климат и специфичната екология се отглежда известния в света чай"Лонджин".

Експертът по чай от град Ханджоу г-н Ху Сингуан разказва историята на култивиране на чай "Лонджин":

Още в династията Тан(618 -907 г.) започва да се култивира чая"Лонджин", но официалното му култивиране започва в династията Сун(960 – 1279 г.). Той се ползва с широка популярност в династията Мин(1368- 1644г.). А разцветът на култивирането му става в династията Чин(1616 -1911).

За произхода на чая"Лонджин" има едно впечатляващо предание. Казват, че по време на династията Сун в селото на име Лонджин живеела една самотна старица. Единственият й източник за прехранаа й са онези 18 чайни дървета, засадени лично от нея. Една година поради лошото качество на чая, тя не можала да го разпродаде, затова в къщи тя въобще нямало какво да яде. Един ден дошъл един старец при нея. Като обиколил двора й, старецът съобщил на домакинята, че желал да закупи с кюлче сребро каменния хаван, стоял в ъгъла на двора. Тогава на нея тъкмо било трудно, защото нямало откъде да намери пари за храна, затова изразила съгласие с офертата, без да се замисля. Старецът се радвал много и даже уверил домакинята да не допусне другите да го пипат, защото сега трябвало да повика някои помощници да го закарат. Тогава старицата изпитала признание към госта и решила да му изрази благодарност за своевременната помощ.Затова тя очистила хавана и премахнала от него прахоляка и прогнилите листа от него и ги поставила под корените на чайните дървета. Малко след това старецът заедно с няколко здрави момчета дошли. Те забелязали , че хаванът оставал съвсем чист, затова те попитали домакинята къде е изхвърлила сметта от хавана. Тя му разказала откровено истината. Тогава старецът изпитал голямо съжаление към нея и й споделил идеята си: "Обещах ти кюлче сребро с цел да закупя именно сметта!" Като й обяснил истината, старецът си тръгнал. Старицата ,като разбрала, че пропуснала шанс за спечелване на пари, се измъчва много. Но няколко дена след това станало неочаквано чудо. От онези 18 чайни дървета поникнали нови свежи млади листа. Тя ги преработила в чай. Запарката от такъв чай издавала изумителен аромат. Вестта като че ли била крилата и се разнесла бързо из селата,разположени близо до Западното езеро. Тогава прииждали много клиенти от съседните села, за да закупят семена от такъв сорт чай. Така постепенно се култивирал наоколо такъв чай. Името на чая"Лонджин" идвало именно оттук.

За достоверността на това предание вече не можем да направим проучвания. Но наистина досега тези 18 чайни дървета виреят много буйно и всяка година привличат много туристи.

Качеството на такъв чай е добро, защото чайните дървета дълги години растат в изключително хубава екологична среда. Нещо повече, микроелементите в песъчливата почва на това място съдействуват за оформянето на такова хубаво качество на чая.