Старите пекинци имат ритуали почти за всяка дейност. Например, пиенето на чай също има своя собствен ритуал. Например, като поканят гости да пият чай, сред старите пекинци-чашите не бива да бъдат пълни, иначе ще означава неуважение към гостите, а като поканят гости да пият вино или ракия, чашите трябва да бъдат пълни, и само така могат да се изразят искреност и уважение към гостите. В този вариант гостите като приемат поканата от домакинете за чай, или за вино, те трябва леко да чукнат масата три пъти, и с това да изразят благодарност на домакините, като показалецът и средният му пръст трябва да бъдат свити като колене, с което се изразява уважение. Във връзка с това, трябва да ви разкажа една притча, в която се казава, че през династия Цин, инператорът Чанлун като направи анонимно посещение сред народа, той поканва министрите си да пият чай, а пред хората тези министри не могат да коленичат да му благодарят, само могат да свият показалеца и средния пръст като че ли, коленичат да чукнат масата, и с това да изразят благодарност и уважение към инператора.

По време на китайския традиционен празник-Пролетния празник, пекинците също имат своите обичаи и традиции, които не са еднакви с жителите от различните места. В навечерието на пролетния празник пекинците обичат да ядат фъстъци и семки и да хвърлят люспите им на зебята. По стар обичай, през този ден не може да се почистват този боклук, по него трябва да стъпват хората, Този обичай е наречен от пекинците "Зейсуен". Това означава, че семейството ще има много пари и затова не може да се изчистват и да се изхвърлят "парите". През нощта в навечерието на празника, всичките членове на семействата трябва да се събират при родителите си за празнуване. В този момент не може да канят гости и не бива да се ходи на гости у другите. Това е нарочано от пекиците "Шоусуен". Като се удари камбаната на празника през нощта, младите и децата трябва да коленичат пред възрастните, а възрастните трябва да им дадат пари, които се нарича "Ясуейчан", и с това изразяват благопожелание на близките си. И до сега в Пекин се спазва тази традиция, само че сега тя е по-опростена отколкото в миналото.

Скъпи приятели, през последните няколко години в Пекин се появи една популярна дума, която се нарича "Шифу". Какво значи "Шифу"? В миналото, младите искаха да се учат от възрастните, тогава младите трябва да наричат учителите си "Шифу", а в сегашно време думата "Щифу" се използува за обръщение към възпитаните и възрастните работници в предприятията, в заводите и фабриките. Понастоящем "Щифу" вече става почтителното обращение между хората. Например, ако вие вървейки по улицата, искате да питате нещо, а преди запитването, вие трябва да викате към някой пекинец "Шифу", а после-въпроса, тоава той ще ви отговори с радост и ще ви счита за културен, иначе то ще се сърди малко и няма да иска да ви отговори. От 90-те години насам в Пекин се популяризира думата "Сяншъ", т.е. "Господин" на български език. Според обичаите на старите пекинци, "Сяншъ" е почтително, уважително обръщение към възрастните и културните хора. В старото китайско общество, учителите са наричани от хората "Сяншъ", интелигентите също са наричани "Сяншъ", и жените са наричали сътрузите си "Сяншъ". Например: "Той е моят сяншъ"- това значи, че той е моят сътруг. Сега използуването на тази дума сред пекинците почти няма накаква разлика с българската дума "Господин".