Най-напред ще ви съобщя за получените слушателски писма. На 7-ми юли получихме писмо от госпожица Деница Петрова Проданова от Каспичан, от госпожица Теодора Нацулису от Плевен, от г-жа Веселина Димитрова от София и писмо с отговор на конкурса-викторина "Аз и Радио Китай" от Стефан Мариянов Стоев, Стефан Стоев Димитров, Веселина Димитрова и Мариян Стефанов Стоев. Получихме и и-мейл от г-жа Райна Дочева от Каспичан. Най-напред благодарим на тези слушатели за писмата. Ние ще отговорим на тези писма поотделно.

Неотдавна ние всички от екипа се събрахме, за да изпратим нашата временна българска експертка г-жа Светлана Стойчева, която скоро ще замине за България и която много ни помага. Г-жа Светлана Стойчева работи като преподателка в Пекинския университет за чужди езици в продължение на 4 години. През последните три месеца тя ни помага в подобряване на езиковото равнище на преводаческата ни дейност.Четирите години в Китай оставиха на г-жа Светлана Стойчева незабравим спомен. Преди отпътуването й от Китай, аз взех интервю от нея. Сега ще ви представя интервюто.

1. Представете се пред нашите слушатели?

Аз съм Светлана Стойчева, ректор по български език и култура в Пекинския университет за чужди езици вече от 4 години. Тази година свършвам моя мандат и отново се прибирам в България.

2. Какво е впечатлението Ви от китайските студенти и от китайските колеги?

Приключвам мандата си с прекрасни впечатления, които всъщност имах в самото начало. Но сега са много по-осмислени и много по-обогатени. Китайските студенти в сравнение с българските, например вече ми изглеждат повече студенти просто, защото много упорито учат, само учат. Все още много малко от тях работят. Каквито и трудности да срещат, те имат една единствена формула, но абсолютно печеливша: "с усилия ще го направя," и те наистина с много усилия учат. С колегите си работя напълно непосредствено, между нас няма усещане за езикова граница. Тази граница аз изобщо нямам в Китай. Между нас няма усещане даже до голяма степен за границата в националността, защото колегиоалността е над всичко. Много се радвам, че за тези години започнахме вече да разработваме и общи проекти, което означава, че ние умеем не само да се разбираме, но вече сме навлезли в един по-творчески период на взаимно отношение и това много ме радва,защото преподаването не е всичко, нашето свързване с общи цели, с общи идеи е много важно, защото също се отразява и на единен стил на преподаване и от там и на по-добри резултати от преподаването.

3. На колко студенти сте преподавали?

Това са три випуска и всеки випуск е по 20 –30 студенти. Така можем да направим сметката много лесно. Студентите са различни в различните випуски. Това също много ме учудва, въпреки че знам, че критерия за избор е един и същ, но студентите са много различни. Може би вече по-бързо се сменят поколенията.

4. Какво посетихте в Китай? Какво е най-силното Ви впечатление от Китай?

Посетих много много места в Китай и много много места не посетихме също. Естествено най най-известните места като Сиан, Шанхай, Луоян, цели южен Китай, имам предвид Кунмин, Лидзян Дали, но много ще ми липсва Вътрешна Монголия,, която не можахме да видим, ще ми липсва Синдзянг и разбира се Тибет, Това са пък районите, които не успяхме да видим. Но прибирам се с усещането си за насита, с усещането с за пълнота. Представям си Китай като една галерия, която е по-голяма от Ермитажа, Лувъра, като си помисля, че тази галерия човек не може наведнъж да посети, да види, да понесе, да възприеме. Това ме успокоява. Китай е прекалено голям, за да бъде погълнат на веднъж. От това пребиваване в Китай съм изключително доволна. Повече не би могло.