Драги слушатели, приятно ми е да се срещна с вас в рубриката "Музикална разходка". Пред микрофона е Ива.

Днес ще ви предложа две песни на тайванския певец Жен Сянци. Жен Сянци прави впечатление не на известна звезда, а на съседското момче – мило, скромно и честно. Всъщност той е истински джентълмен. Не като някои звезди в шоу бизнеса, чиито частен живот е пълен с хаос и слухове. Той се грижи за приятелката си всеотдайно. Това не е лесно в кръг на шоу бизнеса. Затова той има много почитателки, в сърцето на които той е най-идеалния избор за съпруг.

Песните му също са подобни. Мелодията им е проста; текстът е естествен, понякога е малко е шеговит. Но в песните му винаги има чиста и дълбока любов.

Първата песен е "Аз съм като една риба". В песента се казва: "Ти си ми нужна. Аз съм като една риба, а въздухът във водата е капризът и хитростта ти. Без тебе аз съм риба на сухо, която не може да живее без вода. Любовта е най-хубавото нещо в живота ми. Аз съм искрен. Щом дойде второто пришествие, аз ще съм с теб. Защо не можем да бъдем заедно както преди. Сега аз съм рибата, която стои на брега. Рибата няма да забрави дните, когато живееше в морето; аз няма да забравя дните, когато те имах".

```````````````````````````

Втората песен е "Сълзите на мъжа". Когато сълзите на мъжа пресъхнат, от този мъж ще остане само мъката. Хубавото бъдеще, което ти беше планирала за нас, аз го нося в сърцето и до днес. Предишното щастие и радост сега са най-голямата ми мъка. Как можа да изречеш думите "Вече не те обичам?" след като ти напусна моя свят, сърцето ми е като къща без светлина, остава само черно.

```````````````````